Илса Бик - Сенки

Вече знаеше защо бяха останали на брега. Металната изолация на къщичката отразяваше светлината подобно на снега. За една пушка с мерник триста шейсет и пет метра не бяха нищо.

„Хайде, тръгвай!“ Той настъпи с все сила педала за газта и завъртя шейната, описвайки широк несигурен кръг. Спитфайърът се понесе, криволичейки напред. Усети как кучето зад гърба му дращи с лапи, за да запази равновесие, но все пак се движеха, набираха скорост право към разклонението сред дъжд от ледени късчета и растящ облак от завихрен сняг.

Досещаше се какво ще предприемат сега. Снегоходът беше стар, но много по-мощен и по-бърз. А той разполагаше само с малка преднина. От рева на двигателя не чуваше нищо — нито свистенето на спитфайъра, нито дори вятъра. Скоростта превръщаше студения въздух в остра коса, която бръснеше непокритите участъци от кожата му. Летеше напред, като насочваше шейната наслуки, по памет, осланяйки се на късмета си. Щом спитфайърът свърна в отклонението, той хвърли поглед през рамо в мига, в който фарът на снегохода изгря в нощта и разкъса мрака, описвайки ясна чиста дъга.

„Не остава много.“ Къде беше мястото? От колко време се намираше на леда? Две минути. Може би четири. Би трябвало скоро да стиг…

Усети мига, в който ледът и дебелината на снега се промениха. Шейната се наклони, след което пое по неравния лед и заподскача, тъй като корпусът ѝ закачаше разтопените и замръзнали наново вълнички. След поредния подскок задруса още повече и зъбите му затракаха, докато шейната срещна по-тънкия лед, минаващ над разлома.

Ако не друго, поне щеше да се движи по-бързо. Трябваше да натисне газта до дупка и веднага да се омете оттук. Ловците бяха наблизо, стопявайки преднината му с всяка изминала секунда, така че трябваше да бърза, да бърза, да бърза — бързобързобързо !

Но вместо това той вдигна крака си от педала за газта. Скоростта намаля, двигателят забоботи; корпусът затъваше в лед и сняг. Ветроходната шейна забави ход и продължи на тласъци. Чу се глух трясък, когато носът на шейната се стовари върху парче лед, след което спитфайърът подскочи и цопна във водата, която беше пълна с ледени късове, покрити с тънка обвивка с дебелина не повече от пет сантиметра. Щеше да свърши работа. Чудесно. Той намали скоростта и зачака, докато мракът не започна да избледнява, преминавайки през сиво, синьо и накрая сребристо, а бръмченето на снегохода ставаше все по-силно…

„Сега!“ Той натисна газта. Моторът нададе рев и спитфайърът се понесе напред с пълна скорост, като пореше леда, а корпусът ѝ потъваше и се издигаше като плоско камъче, хвърлено в езерце. Отекна страхотен трясък и тогава — съвсем ненадейно — се озова в открити води. От всички страни заваляха студени пръски, ала той продължи право и неотлъчно напред, подготвяйки се за внезапния тласък, който знаеше, че ще последва, щом шейната нагазеше отново в сняг и лед. Надяваше се скоростта му да е достатъчно висока, за да плъзне леко лодката, компенсирайки собственото си тегло и тежестта на екипировката и кучето. „Боже, кучето .“ Надяваше се Райли да прояви достатъчно съобразителност и да залегне ниско долу, в противен случай тласъкът би могъл да го изхвърли…

Пресичайки границата на разлома, дъното на спитфайъра се плъзна по леда, при което цялата шейна се разтресе и подскочи, като застърга по леда. Том усети как повърхността отново се втвърдява и друсането затихва. Тогава той сви рязко надясно, при което шейната изгуби въздух и се завъртя така, че носът ѝ се обърна в посоката, от която бе дошъл.

- Долу , Райли! — Том изключи двигателя, грабна пушката и я зареди, извивайки се от кръста нагоре, готов за стрелба…

В мига, в който снегоходът изникна пред погледа му.

- Какво искат, по дяволите? — Рей се заоглежда ту наляво, ту надясно. — Какво става?

Никой не отговори. Променените бяха образували тесен кръг. Алекс и останалите пленници стояха наредени точно срещу Даниел, охраняван от две деца нинджи. Друг Променен държеше Джак за задната част на врата. Черната вдовица, стиснала селскостопанския нож в ръка, стоеше спокойно до момчето. Миризмата, породена от страха на Джак — на пресечено мляко и гореща урина, — беше толкова натрапчива, че Алекс веднага я долови.

Пъпчивия си проби път с лакти, последван от Беретата и Леопарда. Лицето на Беретата се сгърчи от болката, но момчето вече се крепеше доста по-сигурно на крака. Сърцето на Алекс се сви, щом долови излъчваната от него миризма на опасност . Пъпчивия стискаше две пушки: собственото му оръжие с газово бутало, както и още едно, което Алекс позна веднага — браунинга, който Нейтън ѝ бе дал преди онова безумно бягство от Рул.