Чайна Миевил - Морелси

Ала сега той приклекна. Бавно протегна ръка. Плахо боцна пръстта в прозореца и отдръпна веднага ръката си назад — все едно бе докоснал нажежена печка. Това му напомни как на брега в Стрегай съучениците го накачулваха на края на острова, до глинестата пръст на морелсите, сред преплетените железопътни линии. Всеки буташе другия, за да я пипне.

Шам сбръчка лице и уви ръката си в ръкава. Издърпа костта от земята и я захвърли по-надалече. Стегна се. Бавно бръкна в дупката, за да открие какво е вадил или заравял мъртвият в земята.

Заскърца със зъби. Вътре беше студено и сухо. Той поопипа. Изпъна пръсти. Напипа нещо. Повъртя го в ръка, вкопчи се с пръсти в него и бавно го измъкна от пръстта. Пластмасова плочка, като тази в неговия фотоапарат. Карта. Той я пъхна в джоба си, легна по корем и пак бръкна в дупката.

— Шам! — подвикна Вуринам. Шам прилепи буза до земята. Чуваше извън купето плющене на криле като прелиствани страници, писъците на завръщащите се дневни прилепи. — Шам, излизай!

— Чакай малко — отвърна Шам и пак изпъна пръсти.

Нещо го ухапа.

Шам подрипна нагоре като играчка на пружина; крещеше от ужас и оставяше кървава диря след себе си. Вуринам викаше, прилепите пищяха, а откъм земята се разнесе тропот.

Шам разбра къде са отишли останалите кости на капитана. Разбра какво е разкъсало всички дрехи. Хукна към страничната врата, но наранената му ръка не можеше да издърпа нагоре тежестта му. В прозоречните рамки пръстта се надигна. Зловещо изхрущяха кости. Шам се втренчи в дупката. От дълбините ѝ го гледаха две очи.

Звярът се изправи. Изскочи от тунела си. Прогриза си изход. Страшилище с бледа и сбръчкана мъртвешка кожа, с ужасяващи, остри като бръснач зъби.

Голият къртоплъх изскочи от земята.

Откакто човечеството кръстосваше морелсите, за свирепостта, мощта и кръвожадността на подземния свят се носеха легенди. и по островите, над грунднорма, има хищници, разбира се. Котки от хълмовете, вълци, варани, агресивни безкрили птици и всякакви други хапят, тормозят и убиват непредпазливите. Но те са само една част от сухоземните екосистеми, върхове на животински пирамиди, изградени от многообразни форми. Тези системи обхващат огромно разнообразие от поведения, включително сътрудничество, симбиоза и нежности.

За разлика от тях подземните твари и животът в равноземието — нейната повърхност, са по-прями и изисква да си нащрек. Почти всеки иска да изяде почти всички останали.

Има и тревопасни. Корнегризци. Но те са малобройно и нещастно малцинство. Да речеш, че Боговете Свадливци на морелсите, когато техните кавги са създавали света, са ги турили там, за да им спретнат гаден номер. Погледнете под релсите и траверсите: зверовете, които дълбаят пещери, изравят тунели, намъкват се в мрежите на другите, надигат се и потъват над и под земната повърхност, които се процеждат през процепи в разпукания свят, навиват се на кълбо около коренища и сталактити, са — в съкрушителното си множество — свирепи хищници. Има нещо в компактната материалност на този свят, размишляват естественици, което изостря житейските напрежения. В сравнение с него островните екосистеми са оазиси на пацифизма.

Тези дивашки подземия и равноземието не изключват сложността. Съществуват много начини, често твърде находчиви, едно прегладняло животно да изяде друго или някои злочести жена или мъж. Зверовете от морелсите дават шанс на всички тях. За железничарите това означава йерархия на страховитостта.

Бързокраките бегачи от равноземието са си страшни — ще ви кажат за животните, които търчат по земята, погнати от глада, и прескачат релсите, ала най-голям ужас будят ерухтонните зверове. Това е дума от морелсите. Тя означава „онова, което изравя земята отдолу и излиза на повърхността“.

А сред тези ерухтонни зверове познавачите на животинската агресия спорят кой е най-страшният. Размерът, ненаситността и остротата на ноктите, макар и важни като съображения, може да не са решаващи за най-страховития ловец. Има и други, още по-странни неща, които трябва да се вземат под внимание. Съществуват причини едно определено животно, над всички, един конкретен тунелокопач повече от всички други да има свое уникално и страшно място във въображението на пътешествениците по релси.

С тласък на отвратителните си безноктести лапи къртоплъхът изхвърча към него. Шам се препъна. Спъна се за късмет. Животното прелетя над него, удари се в стената и се свлече надолу зашеметено.