Эрнест Клайн - Играч първи, приготви се

— Първоначално идеята бе на майка ми — започна и ми разказа накратко историята си. Истинското ѝ име беше Хелън Харисън и беше само с няколко месеца по-голяма от мен. Самотната ѝ майка я отгледала в Атланта. Баща ѝ загинал в Афганистан, когато била още бебе. Майка ѝ, Мари, работела от вкъщи в онлайн център за обработка на данни. Според нея ОАЗИС била прекрасно изобретение, особено за жените и за чернокожите. От самото начало използвала аватар на бял мъж, докато работела онлайн, заради различното отношение и възможностите, които ѝ се предоставяли.

Когато Аех за пръв път си създала акаунт в ОАЗИС, тя последвала примера на майка си и си направила бял аватар от мъжки пол. Майка ѝ я наричала "X" от малка и затова решила да използва инициала за свое онлайн име. Няколко години по-късно, когато се записала в онлайн училище, излъгала за пола и расата ѝ в молбата за постъпване. Аех трябвало да даде снимка за училищното си досие — и изпратила фотореалистична снимка на лицето на аватара си, което била проектирала въз основа на истинските си черти.

Каза, че не е виждала и не е говорила с майка си, откакто се изнесла от дома им на осемнайсетия си рожден ден. Това бил денят, в който разкрила пред нея истинската си сексуална ориентация. Първоначално майка ѝ отказала да повярва, че дъщеря ѝ е лесбийка. Но после Хелън ѝ обяснила, че почти от година си има приятелка, с която се запознала онлайн.

Докато ми разказваше това, виждах, че наблюдаваше реакцията ми. Всъщност аз не се изненадах особено. През последните няколко години много пъти си бяхме говорили за възхищението си от женския пол. Всъщност почувствах облекчение, че не ме бе заблуждавала поне в това отношение.

— Как реагира майка ти, когато ѝ каза, че си имаш приятелка?

— Оказа се, че има дълбоко вкоренени предразсъдъци. Изгони ме от къщи и заяви, че повече не иска да ме вижда. Известно време нямах дом и живеех по приюти. Но накрая припечелих достатъчно от битки по турнири в ОАЗИС, за да си купя микробуса, и оттогава живея в него. Обикновено спирам само когато трябва да презаредя батериите.

Продължихме да си говорим и да се опознаваме, но и двамата осъзнахме, че вече се познаваме изключително добре. Бяхме близки от години. Пасвахме си чудесно. Разбирах я, вярвах ѝ и я обичах като скъпа приятелка. Нищо от това не можеше да се промени заради незначителни подробности като пола, цвета на кожата или сексуалната ѝ ориентация.

Останалата част от полета като че ли изтече, докато мигнем. С Аех бързо намерихме стария си ритъм и не след дълго се чувствах така, все едно седяхме в Мазето и си говорехме щуротии, докато играехме на някоя игра. Каквито и страхове да имах, че приятелството ни би могло да се промени в истинския свят, те бързо се стопиха, докато дойде време за кацане на частната писта на Ог в Орегон.

Бяхме летели на запад, е няколко часа преди изгрева, и когато кацнахме, тук още бе тъмно. Застинахме на място, когато слязохме от самолета, взрени смаяни в пейзажа. Дори на слабата лунна светлина гледката спираше дъха. Тъмният извисяващ се силует на планината Уалоа ни заобикаляше от всички страни. Пред нас по пистата се простираха редове от сини лампички, които очертаваха правоъгълна просека, изсечена в гората и превърната в писта за кацане. В края на пистата имаше стръмна каменна стълба, която водеше до великолепно обляно в светлина имение, построено на плато в подножието на планинската верига. В далечината се виждаха няколко водопада които се лееха от върховете отвъд имението на Мороу.

— Прилича на Ломидол — каза Аех и ми взе думите от устата.

Кимнах.

— Изглежда точно като Ломидол от филмите по Властелинът на пръстените — отвърнах аз, без да мога да откъсна очи от зашеметяващата гледка. — Съпругата на Ог е била голяма почитателка на Толкин, не помниш ли? Построил е имението за нея.

Чухме зад себе си електрическо бръмчене и стълбата се прибра, а люкът се затвори. Двигателите се запалиха и самолетът се приготви да излети отново с рев. Проследихме го как се издигаше в ясното звездно небе. После се обърнахме и тръгнахме по стълбите към къщата. Когато най-сетне ги изкачихме, горе ни чакаше Огдън Мороу.

— Добре дошли, приятели! — извика гърлено той и протегна ръце да ни приветства. Носеше кариран халат и пантофи с формата на зайчета. — Добре дошли в дома ми!

— Благодарим за поканата, сър — каза Аех.

— А, ти сигурно си Аех — отвърна Ог и ѝ стисна ръка. Дори да бе изненадан от външния ѝ вид, не го показа. — Познах те по гласа. — Той ѝ намигна и я прегърна. После се обърна и прегърна и мен. — А ти трябва да си Уейд, тоест Парзивал! Заповядайте! За мен е чест да се запознаем.