Пиер Певел: Остриетата на Кардинала

Влечугото присви клепачи и доволно въздъхна.

— Малкият Приятел ми беше подарен от Негово Величество — каза Кардиналът, за да продължи разговора. — Той го кръсти и изглежда, тези създания много бързо свикват с името си… Както и да е, той очаква от мен да го храня и да го галя. Никога не съм пропускал да сторя това, както никога не съм пропускал да служа на интересите на Франция. Впрочем, ако внезапно го лиша от грижите си, Малкият Приятел скоро ще дръзне да ме ухапе. Без да се съобразява с добрините, които съм му направил… От всичко това можем да си извадим поука, не смятате ли?

Въпросът беше чисто риторичен. Оставяйки дракончето отново да се отдаде на съня, Ришельо потъна във възглавниците на фотьойла си, които напразно използваше, за да успокои ревматичните си страдания.

Направи гримаса, изчака болката да затихне и продължи.

— Зная, капитане, какво ви причиних преди време. Вашите хора и вие служихте отлично. Като познаваме миналите ви успехи и заслуги, дали отправените към вас упреци бяха справедливи? Разбира се — не. Но бяха политическа необходимост. Признавам, че не се провалихте и че неуспехът на деликатната мисия при обсадата на Ла Рошел не зависеше от вас. Но като вземем предвид трагичния обрат на събитията, в които бяхте замесен, короната на Франция не можеше да не се отрече от вас. Тя трябваше да спасява положението и да ви осъди за онова, което тайно бяхте извършили по нейна заповед. Вие трябваше да бъдете жертван, независимо че този лукав ход покри с позор смъртта на един от вашите хора.

Ла Фарг се съгласи, но това му струваше усилие.

— Политическа необходимост — изрече той сдържано и погали с пръст халката на скъпия си пръстен.

Сякаш изведнъж грохнал, Кардиналът въздъхна.

— Европа е във война, капитане. Свещената Римска империя от петнайсет години е потънала в кръв и огън, а вероятно Франция скоро ще трябва също да влезе в сражение. Англия ни заплашва, Испания е край границите ни. Когато не се въоръжава срещу нас, Лотарингия посреща с отворени обятия всички размирници от кралството, а от Брюксел кралицата майка заговорничи срещу краля. В провинциите ни избухват бунтове и най-често тези, които ги подклаждат и водят, трябва да бъдат търсени по горните етажи на властта. Безбройни са тайните заговори, понякога с пари от чужбина, чиито интриги стигат чак до Лувъра.

Ришельо впери поглед в Ла Фарг.

— Невинаги мога да избирам оръжията си.

Настъпи продължително мълчание, след което Кардиналът каза:

— Вие не дирите нито слава, нито богатство. Всъщност аз нищо не мога да ви обещая. Дори бъдете сигурен, че не бих се поколебал, както се случи някога, ако утре обстоятелствата изискват, да жертвам честта или живота ви за благото на държавата…

Тази проява на откровеност изненада капитана, който се намръщи и отвърна на взора на Кардинала.

— Не отказвайте подадената ми ръка, капитане. Вие не сте от тези, които отстъпват от дълга си, и кралството скоро ще има огромна нужда от мъж като вас. Искам да кажа, мъж, който може да събере и да ръководи лоялните и смели Остриета, способни да действат бързо и тайно, да убиват без угризения и да умират, без да се жалят, служейки на своя крал. Е, капитане, щяхте ли да продължите да носите този пръстен, ако не бяхте храбрецът, в когото вярвам?

Ла Фарг не успя да отговори, но за Кардинала нещата изглеждаха ясни.

— Вашите хора и вие обичахте да ви наричат Остриетата на Кардинала, доколкото си спомням. Това прозвище се произнасяше със страх от враговете на Франция. Затова, както и по други причини, то ми харесва. Запазете го.

— Въпреки цялото ми уважение към вас, Ваше Преосвещенство, все още не съм казал „да“.

Ришельо дълго се взира в стария благородник, слабото му и ъгловато лице изразяваше студенина. След това стана от фотьойла си, леко подръпна пердето, за да погледне навън, и рече:

— Ами ако ви кажа, че на карта е поставена съдбата на дъщеря ви?

Побледнял, разтърсен, Ла Фарг обърна глава към Кардинала, който изглеждаше вглъбен в съзерцанието на градините си, потънали в нощния мрак.

— Дъщеря ми… ли?… Но аз нямам дъщеря, Ваше Преосвещенство…

— Много добре знаете, че имате. И на мен ми е известно… Впрочем успокойте се. Тайната на съществуването ѝ се пази от сигурни и доверени люде. Мисля, че дори вашите Остриета не са наясно с истината, нали?

Заловеният в клопка капитан се отказа от предварително изгубената битка.

— В опасност ли е тя? — попита той.