Тахере Мафи: Разнищи ме

Всичко е различно вече.

Защото някога бях просто хлапе.

Днес още съм просто хлапе, но хлапе с желязна воля и два стоманени юмрука, и с 50 години зад гърба си. Хлапе с кауза. Най-сетне осъзнавам, че имам силата, имам дори смелостта да изпълня мисията си.

Сега вече съм стихия.

Отклонение от човешката природа.

Аз съм живо доказателство, че природата е дефектна, че я е страх от собственото ѝ творение, от собствената ѝ метаморфоза.

И съм по-силна. По-гневна.

Готова съм да направя нещо, за което несъмнено ще съжалявам, но този път не ме е грижа. Омръзна ми да съм добричка. Омръзна ми да съм на нокти. Вече не ме е страх от нищо.

Бъдещето ми крие поголовен хаос.

Но този път тръгвам без ръкавици.

Искам отзивчиви приятели и великодушни странници, и часове необезпокояван сън. Искам най-сочните боровинки, най-интересните разговори, най-топлите прегръдки и крадци, готови да задигнат тъгата ти. Искам северно сияние и изблици на смях; искам безкрайност и всичко, водещо до нея, и искам всичко това за теб. Мой най-скъп приятелю. Съпруже мой. Ти си любимият ми цвят, любимият ми сезон, любимият ми ден от седмицата. Искам всичко стойностно на този свят само за да ти го подаря.

Мамо. Татко. Братчета. Семейство. Обичам смеха ви. Обичам сълзите ви. Обичам смеха и сълзите ви във всяка чаша чай, която някога сме изпивали заедно. Вие сте най-невероятните хора на земята; налага се да сте до мен цял живот, а нито веднъж не се оплакахте. Ще съм ви благодарна вечно за всяка топла чаша. Задето нито веднъж не пуснахте ръката ми.

Джоди Риймър. Поздравих те и ти се усмихна, затова попитах за времето, а ти отвърна: "Времето ли?". Времето е непредсказуемо. Тогава те попитах за пътя. Ти отвърна, че обикновено бил неравен. Попитах знаеш ли какво ни очаква. Ти отвърна, че нямаш никаква представа. После ме запозна с някои от най-добрите години в живота ми. Е, нека аз ти кажа нещо: да те забравя — невъзможно.

Тара Уийкъм. Четеш думите, които пиша, със сърце и ръце, и ги разбираш с точност, едновременно болезнена и удивителна. Гениалността ти, търпението ти, неизменната ти доброта. Благородната ти усмивка. За мен е чест да работя с теб.

Тана. Ранда. Проляхме множество сълзи заедно — в тъга, в радост. Но най-много сълзи пророних, смеейки се с вас. Приятелството ви е безценен подарък; благословия, която всеки ден се стремя да заслужа.

Сара. Нейтън. За неотменната подкрепа. Двамата сте неописуемо страхотни.

Сумая. За рамото и ухото, и убежището. Не знам какво щях да правя без теб.

Едно огромно, огромно благодаря на всичките ми скъпи приятели от "Харпър-Колинс" и "Райтърс Хаус", които никога не получават достатъчно признателност за работата си: Мелиса Милър, за любовта и ентусиазма ти; Кристина Къланджело, Даян Нотън и Лорън Флауър, за енергията и страстта, и безценната вещина в маркетинговата сфера; Мариса Ръсел, изключително талантливата ми рецензентка, която блести и с остроумие, и с неизчерпаема доброта. Отправям благодарностите си и към Рей Шапел и Алисън Доналти, които дадоха живот на невероятните корици; Брена Францита: защото всеки божи ден се благодаря, че имам толкова блестяща редакторка (дано употребих двуеточието правилно); Алек Шейн, за всичко друго, но и за благородната реакция, когато мокри играчки с причудлива форма се появяват в кабинета му; Сесилия де ла Кампа, задето се труди неуморно да разпространява книгите ми из цял свят; Бет Милър, за неотклонната подкрепа; и Каси Евашевски от Тексаския университет в Арлингтън, за скромното милосърдие и остър като бръснач инстинкт.

Безкрайни благодарности на всичките ми читатели! Без вас нямаше да има с кого друг да говоря, освен с персонажите в главата си. Благодаря ви, че преживяваме заедно приключенията на Джулиет.

На всичките ми приятели от Туитър, Тъмблър, Фейсбук и блога ми: огромно благодаря. Наистина. Чудя се дали съзнавате колко оценявам приятелството, подкрепата и милите ви думи.

Приемете вечната ми признателност.

От "Бурята" на Шекспир в превод на Валери Петров. — Б. пр