Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Не можеше да направи кой знае какво, за да спаси абаята си, но все пак изпра останките й и ги простря върху един огрян от слънцето камък, за да изсъхнат, преди да насочи вниманието си към дрехите, които девът й беше дал.

Очевидно бяха негови дрехи; миришеха на изгорен цитрус и бяха скроени за мускулест мъж, не за постоянно гладуваща жена. Нахри потърка пепеливата на цвят материя между пръстите си, дивейки се на качеството й. Беше мека като коприна и все пак здрава като филц. Освен това нямаше никакви шевове; колкото и да се мъчеше, не откри нито един бод. Вероятно би могла да им вземе хубави пари, ако успееше да избяга.

Не беше лесно да накара дрехите да й станат; туниката падаше комично широко около кръста й и й стигаше до под коленете. Нави ръкавите доколкото можа, а после насочи вниманието си към панталона. След като си направи колан от ивица от абаята си и нави крачолите, той се задържа сравнително добре, макар че можеше само да предполага колко нелепо изглежда.

С помощта на един остър камък изряза голямо парче от абаята, за да си направи кърпа за главата. Косата й бе изсъхнала в бъркотия от къдрици, които тя се опита да сплете, преди да завърже импровизирания шал около главата си. Напи се на воля от меха (той като че ли се пълнеше от само себе си), ала водата не можа да уталожи глада, който глозгаше стомаха й.

Палмите бяха натежали от налети златни фурми, земята бе отрупана с презрели плодове, покрити с мравки. Нахри пробва всичко, за което можа да се сети, за да се добере до тези на дървото: разтърсваше дънерите, хвърляше камъни, дори направи един злощастен опит да се покатери, но нищо не сполучи.

Дали девите се хранеха? Ако се хранеха, той несъмнено имаше някаква храна, вероятно скрита в онази негова роба. Нахри се върна при малката горичка. Слънцето се бе издигнало, палещо горещо, и тя изохка, докато прекосяваше нагрятия пясък. Един бог знаеше какво се бе случило със сандалите й.

Девът все още спеше; сивата му шапчица бе нахлупена над очите, гърдите му се повдигаха и спускаха бавно на отслабващата светлина. Нахри пристъпи по-близо, изучавайки го по начин, по който се бе бояла да го стори по-рано. Робата му се вълнуваше на вятъра, издувайки се като дим, а от тялото му се излъчваше мъглива горещина, сякаш беше каменна пещ. Запленена, тя дойде още по-близо. Зачуди се дали телата на девите бяха като тези на хората: пълни с кръв и хумори [14] Остаряла теория за човешкото тяло, създадена от Хипократ, според която в тялото има четири основни течности, наричани хумори, от равновесието между които зависи здравето на организма. — Б.пр. , биещо сърце и издуващи се дробове. Или пък бяха направени изцяло от пушек, а външният им вид е просто илюзия.

Затвори очи и протегна пръсти към него, опитвайки се да се съсредоточи. Би било най-добре да го докосне, ала не смееше. Струваше й се от онези, които се събуждат в отвратително настроение.

След няколко минути спря, разтревожена. Нищо. Нито удари на сърце, нито бушуваща кръв и жлъчка. Не усети никакви органи, нито следа от искриците и клокоченето на стотиците естествени процеси, които поддържаха нейния живот и живота на всички, които бе срещала някога. Дори дишането му не беше както трябва, а движението на гърдите му — неистинско. Сякаш някой бе създал образ на мъж, човек от пръст, но бе забравил да му вдъхне последната искрица живот. Той беше… недовършен.

Добре оформено парче пръст, обаче… Нахри плъзна поглед по тялото му, а после застина, зърнала зелено проблясване върху лявата му ръка.

— Слава на Бога — прошепна.

Огромен смарагдов пръстен, достоен за султан, почиваше върху средния му пръст. Халката като че ли беше от лошо изковано желязо, но един поглед й бе достатъчен, за да види, че изумрудът е безценен. Прашен, но съвършено шлифован, без нито един недостатък. Нещо такова би струвало цяло състояние.

Докато Нахри гледаше пръстена, над главата й премина сянка. Тя вдигна разсеяно поглед, а после изписка и се хвърли в гъстите храсти.

Нахри надникна през листата, докато създанието прелиташе над оазиса, огромно на фона на източените дървета, а после кацна до спящия дев. Беше нещо, което само един болен мозък би могъл да измисли, скверна смесица между старец, зелен папагал и комар. С птиче тяло от гърдите надолу, то се движеше, подскачайки като пиле на двата си плътни, покрити с пера крака, завършващи с остри нокти. Останалата част от кожата му — ако можеше да бъде наречена кожа — бе покрита със сребристосиви люспи, които проблясваха при всяко движение, отразявайки светлината на залязващото слънце.