Стив Байн - Дъщерята на меча

Красивата певица сияеше под слънчевата светлина. Тя беше по-тънка от всички мечове, които Марико бе виждала, и навяваше асоциации за зловещите, изящни нокти на пантера, за острата извивка на опашка на акула.

Още крачка и Фучида се озова на почти един меч разстояние от Марико. Силуетът му засенчваше напълно Саори, което допълнително попарваше всяка надежда за точен изстрел. Но той като че ли напълно бе забравил за присъствието на Марико. За него на света не съществуваше нищо друго, освен мечовете — мечовете и онази невидима сила, срещу която се противопоставяше при всяко свое движение.

Марико се отмести много бавно от двата Иназума, извивайки тялото си така, че той да не може да види скритата зад хълбока й ръка.

Фучида се приближи отново. Още една стъпка и щеше да е в обхвата на палката. Неговото тяло също бе извито настрани, като дясната му половина бе насочена към прозорците и пленничката му, сякаш Красивата певица се опитваше да му попречи да се доближи до другите два меча. Той направи още една крачка и се приближи достатъчно, за да може да докосне мечовете. Марико се напрегна. Красивата певица отново го дръпна назад, извън обхвата й. Но волята на Фучида се оказа по-силна от тази на сабята. Той протегна ръка и положи лявата си длан върху ножницата на Славна победа.

Електрошоковата палка се стовари върху ръката на Фучида, пронизвайки я с 850 000 волта. Той изрева и бързо я отдръпна. Марико скочи напред и заби предната част на палката в гърдите му. Фучида я сграбчи с голата си лява ръка. Марико натисна бутона. Болката не означаваше нищо за него, той просто изтръгна палката от ръката й.

Тя издрънча на пода, а той се обърна към Марико, която бързо се изтегли зад сандъка с подови плочки, единственото й укритие. Лицето му вече беше напълно осветено и изглеждаше ужасяващо. Устните му бяха тъмни, както и основата на миглите му. Кожата му, покрита изцяло от татуировки, се надипли, когато той вдигна Красивата певица над главата си. В средата на гърдите му един буда се гърчеше в пламъци, посечен също от меч.

Ръката на Марико се стрелна към зигзауера. Тя измъкна пистолета от кобура, хвана го с две ръце и го насочи към зловещия буда.

Острието полетя надолу.

Пистолетът не стреля.

Внезапно кръвта в ръката на Марико пламна като бензин. Макар да не отместваше поглед от окървавения меч, съзнанието й намери време да отрази изгарящата болка. Опита се да стреля пак по него и болката отново прониза ръката й.

Фучида беше отрязал показалеца й.

Видът на осакатената й ръка я ужаси. Макар и разярен, той бе запазил достатъчно самообладание, за да отреже само пръста й. Ямада беше прав от самото начало: Фучида бе майстор.

Той се обърна към нея и Марико отстъпи назад. Нещо я удари в задника — сандъкът с плочки. Марико потърси слепешком мечовете, напипа един с лявата си ръка и се опита да заобиколи сандъка. Фучида беше по-бърз и се придвижи заедно с нея.

Единствено чистият късмет помогна на Марико да избегне следващото нападение на Фучида. Тя инстинктивно вдигна ръце, за да се предпази от третата атака, и отново чистият късмет й помогна да парира острието му със своя зигзауер. Сблъсъкът изби пистолета й в другия край на стаята. Секунда по-късно тя би могла да е мъртва, ако Фучида се беше намирал в позиция за удар. Но той замахваше диво, неовладяно. Бе изгубил равновесие, осигурявайки на Марико достатъчно време, за да може тя да издърпа меча си.

За малко да го изпусне от хлъзгавите си от кръвта пръсти. Едва когато лявата й ръка намери дръжката, успя да го стисне здраво. Фучида отново я нападна и този път обучението на Ямада си каза думата. Тя отстъпи встрани и контраатакува.

Но Фучида беше по-добър фехтовач. Той отстъпи бързо назад и избягна острието й, след което отново я притисна.

Атаката й трябваше да го достигне. Но пък мечът й би трябвало да тежи два пъти повече. Тя го погледна и установи, че държи в ръцете си Планински тигър.

Беше изгубена. Никога не се бе обучавала да се бие с подобен меч. Той беше лек, малък, адски бърз, но сега всичко, което бе научила за спазването на дистанция, беше безполезно. По-дългото острие на Славна победа й даваше солидно преимущество. Тигърът изглеждаше още по-къс и от Красивата певица, а ръцете на Марико определено бяха по-къси от тези на Фучида. Той беше и по-добър боец с по-голям опит, а тя вече кървеше и бе уплашена.

Фучида се приближи към нея. Марико отстъпи назад. Той скочи напред, целейки се в гърлото й. Марико замахна към ръцете му. Пропусна, но му попречи да достигне целта си.