Джон Толкин: Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)

Билбо запълваше времето си с писане на стихове и гостуване при елфите. И макар че мнозина поклащаха глава, почукваха се по челата и казваха: «Горкият стар Бегинс!»; макар че малцина вярваха на разказите му, той живя щастливо до края на дните си, а те не бяха малко.

Торбодън, резиденция на уважаемия господин Б. Бегинс

Една есенна вечер, няколко години по-късно, Билбо седеше в кабинета си и пишеше спомени — смяташе да ги нарече «Дотам и обратно, ваканцията на един хобит», — когато на вратата се позвъни. Бяха Гандалф и едно джудже, а джуджето всъщност беше Балин.

— Заповядайте! Заповядайте — рече Билбо и скоро тримата се настаниха в удобните кресла пред огъня. Балин забеляза, че жилетката на господин Бегинс е станала по-широка (а копчетата му бяха от чисто злато), но и Билбо не пропусна да забележи, че брадата на Балин е с няколко сантиметра по-дълга и че на кръста си той носи великолепен колан, украсен със скъпоценни камъни.

Естествено заговориха за онова, което бяха преживели заедно, и Билбо попита как вървят нещата в земите около Планината. Оказа се, че вървели много добре. Бард построил отново града Дейл; в него се събрали хора, които дошли от Езерния град, а също от юг и от запад. От опустошението вече нямало и следа, земята била обработена и давала богата реколта; пролетта настъпвала с кичести цветове и птича песен, а есента — със зрели плодове и веселие. Езерният град също бил построен отново и сега се развивал по-добре от всякога; големи количества стоки пътували непрекъснато надолу и нагоре по Тичащата река, а между елфи, джуджета и хора се възцарило дълготрайно приятелство.

Старейшината на града стигнал до лош край. Бард му дал голямо количество злато, с което да бъдат подпомогнати Езерните хора, но старейшината се разболял от болестта на дракона — той бил склонен лесно да прихваща подобни болести, — заграбил почти всичкото злато и избягал с него. Умрял обаче от глад сред Пущинака, изоставен от приятелите си.

— Новият старейшина е по-мъдър — рече Балин — и се ползва с голямо уважение, защото на него градът дължи до голяма степен сегашното си благоденствие. Дори вече са съчинени песни, в които се казва, че по неговото време реките потекли златни.

— Значи в крайна сметка предсказанията на старите песни все пак се оказаха верни! — заключи Билбо.

— Да! — повтори Гандалф. — И защо да не се окажат верни? Ти може би не вярваш в предсказанията, защото сам си вземал участие в осъществяването им? Нима си мислиш, че си се измъкнал благополучно от всички приключения само благодарение на чист късмет и единствено заради твоята собствена изгода? Прекрасна особа си ти, Билбо Бегинс, и аз много те обичам, но си все пак само едно дребосъче сред огромния свят.

— И добре, че е тъй! — рече Билбо, като се засмя и подаде на вълшебника торбичката си с тютюн.

© Джон Р. Р. Толкин

© 1999 Любомир Николов, превод от английски

John R. R. Tolkien

The Hobbit (Or There and Back Again),

Сканиране, разпознаване и корекция: NomaD, 2010

Издание:

Дж. Р. Р. Толкин. Хобит. Билбо Бегинс или дотам и обратно

Илюстрации от автора

Коректор: Христо Харитонов

Художествено оформление на корица: «Megachrom» — Петър Христов, 1999

Формат 84/108/32. Печатни коли 19

ИК «Бард» ООД, 1999

ISBN 954–585 016–7

Haeper Collins Publishers. George Allen & Unwin Ltd 1937, 1951, 1960, 1978

Свалено от «Моята библиотека» [ http://chitanka.info/text/17234]

Последна редакция: 2010-09-04 13:00:00

Първите писмени знаци, с които са си служили в старо време германците и скандинавците. — Б. пр.