Джон Лескроарт: Вина

— Нищо не мога да правя. Само ви карам да страдате. Сега аз наранявам мама и не мога да направя нищо друго.

— Отново ще го кажа. Можеш.

Кристина въздъхна.

— Не, татко, пак същото е. Обърквам живота си и след това пак, и пак, и пак. Сега съм самотна майка без работа, без кариера и вие отново се грижите за мен.

— Това ни е работата. Родителите това правят. Следвала си сърцето си.

Но тя клатеше глава.

— Не и аз. Следвах някаква мечта, да бъда като вас двамата. А не приличам на вас. Нося цялата тази тежест — ролята на жена, на майка, на дъщеря. Ролите определят всичко, което съм, затова вече нищо не представлявам. Просто не съм свободна.

Бил подпря лакти на коленете си. Наведе се напред.

— Знам. Ние отраснахме в различен свят. Може би е по-добре, знам ли, да се притесняваш за толкова много неща, да се опитваш да се справиш на толкова нива.

— Но не съм се справила. Виновна съм за всичко. Пропаднала съм.

Бил стисна ръката ѝ.

— И за Уилям ли си виновна?

Тя погледна момченцето.

— Не.

— За него нямаш колебания?

— Никакви.

Той се облегна назад, взе си една маслинка и я лапна.

— И с него ще грешиш, да знаеш. Както майка ти е сгрешила, като е казала на Марк. Както и аз съм грешил, много пъти. И още го правя. Всички правим грешки.

— Но…

— Няма „но“. Така стоят нещата. Вината няма да помогне — нито на Уилям, нито на който и да е друг. На теб не е помогнала. Остави я. Започни на чисто.

— Ето това е. Не знам как.

Айрин отвори френските прозорци и слезе по стълбите на терасата. Придърпа един стол и се усмихна сковано. Кристина видя, че е плакала, беше се опитала да прикрие следите.

— Добре ли си приказвате? — попита тя. — Ох, маслините са чудесни! Кристина, опита ли ги?

Чувствата я разкъсваха. Усещаше невидимата верига, която я свързваше със сина ѝ. Как би могла да я скъса? Той беше прикован за нея.

Тя спусна краката си от шезлонга.

— Майко, ще се топна в басейна. Искаш ли да вземеш Уилям?

Кристина подаде бебето и майка ѝ го пое. Веригата не се скъса — тя го беше пуснала и въпреки това оставаха свързани. Очите на майка ѝ се напълниха със сълзи.

Кристина отиде до басейна и застана на ръба.

Настъпваше розовият миг.

На английски език произнасянето на името на щат Айдахо е близко по звучене до израза I the whore — Аз, курвата. — Б.пр.

Непреводима игра на думи, при която се използва еднаквото звучене на думите you (ти) и ewe (овца), както и cloud (облак) и една от най-разпространените шотландски фамилии Маклауд. — Б.пр.