Дейвид Балдачи - Шестият

Беше умирала три пъти. Веднъж в линейката, втори път на операционната маса и трети тук — в болничното легло. Буквално пред очите му, докато стискаше ръката й. Спешният екип светкавично се отзова на обявената тревога и направи магията, с която я измъкна от гроба. През цялото време той стоеше на прага и безпомощно наблюдаваше действията на опитните медици.

— Ножът е нанесъл големи поражения — съобщи му хирургът. — Засегнал е редица вътрешни органи, предизвиквайки почти фатален кръвоизлив. Но тя е млада и в невероятна физическа форма. Иначе едва ли щеше да стигне толкова далеч.

— Това ще бъде ли достатъчно? — попита Шон. — Имам предвид, за да бъде животът й извън опасност?

— Можем само да се надяваме — въздъхна хирургът. — Но при още една криза от подобен характер със сигурност ще я изпуснем.

Надеждите на Шон се стопиха.

Вдигна глава едва когато долови някакъв шум зад гърба си.

На прага стояха Кели Пол и брат й.

Лицето на Едгар Рой все още носеше следи от сблъсъка с Меган Райли, или както там се наричаше тази жена. Тя вече беше мъртва и само това имаше значение за Шон.

Пол пристъпи към леглото, огледа Мишел и леко докосна рамото му.

— Съжалявам. Не биваше да се случва.

— Много неща се случват — прошепна Шон. — Гадни неща. И най-вече на хората, които искат да постъпят правилно. — Обърна се към Рой и добави: — Ако не беше ти, тя нямаше да е тук. Безкрайно съм ти задължен, Едгар.

— И аз на теб, мистър Кинг — тихо отвърна Рой.

— Какво е състоянието й? — попита Пол.

— Виси на косъм. По-тънък от всякога. Не могат да ми кажат дори дали ще се събуди. Но когато това стане, аз ще бъда тук. — Изправи гръб и се втренчи в нея. — Фостър и Куонтрел?

— Надпреварват се да се топят взаимно. Дори прокуратурата да не разполагаше с нищо до този момент, сега вече има предостатъчно доказателства за вината им.

— Откъде са взели шестте трупа, които се появиха в хамбара?

— Отвсякъде. Подбирали са хора, които нямат нищо общо с правосъдието. — Пол се наведе и стисна ръката му. — Моята мисия беше да отстраня тези хора, но не и нея. Изпълних задачата си, но с нея се провалих. С теб също.

— Тук съм, за да повторя тези думи, но за себе си — обади се един глас зад тях.

Всички се обърнаха.

На прага стоеше Джеймс Харкс, облечен с обичайния черен костюм, бяла риза и черна вратовръзка. Изпънат като струна, с каменно лице. Пристъпи към леглото, погледна Мишел и бързо отмести очи.

— Бях сигурен, че сме покрили всички бази — едва чуто промълви той. — Но пропуснахме най-важната.

— Нейното име не е Меган Райли, разбира се — добави Пол. — Но това вече няма значение. Била е предпазният бушон на Фостър. Никой не е подозирал за нея.

— Била ли е адвокат все пак? — попита Шон.

— Да, освен много други неща. Това е била причината Фостър да я избере за помощник на Бърджин.

— А тя го е убила?

— Несъмнено. През цялото време бяхме сигурни, че това е работа на човек, когото приятелят ти е познавал. Иначе не би спрял на онзи безлюден път. Знаехме, че същия ден двамата са провели телефонен разговор. Но решихме, че тя си е във Вирджиния. Нямам представа как му е обяснила появата си в Мейн.

— Значи е премахнала Бърджин, за да стане главен защитник на Рой и така да ни шпионира? — подхвърли Шон.

— Именно — кимна Харкс. — А е убила Дюкс, защото не са били сигурни, че ще им помогне при извеждането на Рой.

— Накрая, разбира се, е убила и Ерик Добкин — мрачно добави Пол. — Защото това е бил единственият начин да си върне ролята на троянски кон.

— През цялото време имах чувството, че Фостър не ми казва всичко — въздъхна Харкс. — Когато спомена, че Райли е основният й коз, аз реших, че става въпрос просто за поредната невинна жертва. Но се оказа, че тя не е била нито невинна, нито жертва. — Поклати глава и се намръщи. — За съжаление Фостър наистина ме надхитри.

— Не се самообвинявай, Харкс — съчувствено го погледна Шон. — Ти свърши добра работа. Всъщност отлична.

— Не е така. Не бях достатъчно добър. — Той бавно огледа стаята. — Чичо Сам поема разходите за всичко, нали? Тя ще получи най-добрите грижи на света, Шон. А доколкото успях да я опозная, съвсем скоро ще се вдигне на крака.

— Благодаря ти за тези думи.

Харкс бръкна в джоба си и му подаде един плик.

— Това е за теб.

— Какво има вътре?

— Питър Бънтинг и Чичо Сам са единодушни по въпроса, че вие двамата трябва да бъдете възнаградени за огромната работа, която свършихте. Разделиха си поравно сумата, която е изписана тук. Парите вече са преведени във вашите сметки.