Джеймс Ролинс - Шестото измиране

Знаеше какво означават тези симптоми.

„Вече започва“.

Заповтаря като мантра, обзета от страх от онова, което предстоеше.

„Аз съм Джена Бек, дъщеря на Гейл и Чарлз. Живея на ъгъла на улица Д и Лий Вининг Авеню. Кучето ми се казва Нико, рожденият му ден е на...“

Бореше се през болката да задържи всяка частица от самоличността си, изпитваше паметта си за някакви признаци на влошаване.

„Но дали изобщо ще разбера, когато се случи?“

Пое дълбоко дъх, вдиша богатия аромат на джунглата, опита се да се съсредоточи, да изтласка паниката настрана. Навсякъде около нея капеше вода, пърхаха криле, скърцаха клони, шепнеха листа.

Един детайл ѝ се струваше неправилен и я тормозеше. Още беше прекалено тихо. Не се чуваха песни на птици, бъбрене на маймуни, шумоленето на някоя дребна животинка в храсталаците.

И тогава, сякаш в отговор на осъзнаването ѝ, някъде отляво изпука клонка. Погледът ѝ се стрелна натам, но видя единствено движение на сенки. Джена напрегна очи, за да различи нещо зад стената от папрат около поляната.

Нищо.

Но тя знаеше истината. Помнеше гневния рев от по-рано и изключителната предпазливост на двамата охранители, докато я водеха към затвора ѝ.

„Не съм сама“.

13:25

„Мисли глобално...“

Това ли е бил отговорът от самото начало?

Кендъл затвори очи. Представи си въртящата се планета, земната кора върху морето стопена скала около плътно желязно ядро с размери две трети от тези на Луната. Конвекционните течения в разпененото желязо и кориолисовата сила от въртенето на Земята образуваха електрическо геодинамо, което обгръщаше планетата в огромно магнитно поле.

— Магнетизмът — каза той. — Това държи биосферата ограничена в Антарктида.

— И къде магнитното поле е най-силно ?

— На полюсите. — Кендъл си представи как полето излиза от двата полюса на Земята и обхваща планетата. — И е най-слабо при екватора.

— И къде другаде е най-слабо?

Кендъл знаеше, че отговорът трябва да е свързан с местоположението на Нос Ад. Представи си горещия свят дълбоко под леда, съвършения инкубатор за странния живот. Спомни си сярата, кипящите езера.

Погледна Кътър и каза:

— При геотермалните зони. Земното магнитно поле е по-слабо в райони с вулканична активност.

— Точно така. Разтопената магма под тези райони не може да поддържа своя феромагнетизъм, което води до локален спад, един вид остров насред по-силното магнитно поле.

Кендъл си представи Нос Ад като този остров, уловен в по-силното поле на Антарктида. Все още му се виждаше пресилено да приеме, че тази разлика е достатъчна да държи живота затворен там долу. Нещо трябваше да го прави особено чувствителен към магнитно поле, нещо в самата му природа.

— КНК — каза той и се поизправи в стола си. — Всички форми на живот там се основават на двойна спирала, която не използва дезоксирибозата като свой гръбнак. Животът там е уникален, различен от всеки друг. Вместо захарта има комбинация от арсеник и железен фосфат. — Погледна Кътър. — Желязото , нали? Това прави КНК живота така чувствителен към магнитните полета.

— Проучих структурата чрез рентгенова дифракция и фотоелектронна спектроскопия. Желязото образува нанопръстени по КНК спиралата, нещо като прешлените на гръбначния стълб.

— И при излагане на подходяща магнитна сигнатура гръбначният стълб може да се разпадне. — Кендъл погледна Кътър с надежда. — Изчисли ли каква е сигнатурата?

— Да... и я проверих експериментално. Не е някакво епохално откритие. Собствената ви Агенция по храните и лекарствата вече тества осцилиращи магнитни полета за убиване на бактерии, вируси и гъби във водата и храните. Аз просто направих някои промени и открих сигнатурата, която действа най-добре в този случай.

Кендъл си представи как създаденият от него организъм изсъхва в синтетичната си капсида, оставяйки след себе си единствено празни обвивки, подобно на стари змийски кожи.

— Без това средство никога не бих пуснал на свобода твоя организъм — каза Кътър. — Аз също не искам светът да бъде унищожен от творението ти. Всъщност, ако беше избрал да излекуваш госпожица Бек вместо да търсиш този отговор, пак щях да ти кажа. Не мога да допусна светът да загине преди да мога да го спася, нали така?

Кендъл погледна екрана. За момент изпита ужас, но трябваше да го потисне. Твърде много неща още бяха изложени на риск.

— Значи ще ми позволиш да кажа на властите в Калифорния за магнитното лекарство.