Майкъл Смит - Избраниците

Боби кимна.

— И той нямаше документи — обясних. — Никакви. Погледнах яката на пуловера и подгъва на панталоните му. Нямаше никакви етикети. Отрязани са.

— Това са „Избраниците“. Избиват ги един по един.

— Но защо? И как са ни открили?

Боби вдигна рамене:

— Агентката ни намери по Интернет. Може би и те така са ни засекли. Това е тяхната уебстраница. Веднага разбират, когато някой влезе в нея. А може да са се заели със задачата, преди ние да се намесим, Уорд. Това ми прилича на прочистване.

Той вдигна очи. Изглеждаше уморен и ядосан от неуспеха.

— Както и да е, вече си свършиха работата. За нас остават само неприятностите, сякаш не си навлякохме достатъчно.

Тръгнахме към колата умърлушени.

Нина очакваше Занд да й каже какво си е наумил, но след тръгването на другите двама мъже той потъна в мълчание.

На летището, макар и не особено разговорлив, поне изглеждаше в час.

Щом установиха, че двамата мъже в Хънтърс Рок нямат нищо общо с Праведника, отново се затвори в себе си. Тя се чувстваше глупаво за това безсмислено разкарване, но смяташе, че е по-добре да тръгнат на грешна следа, отколкото да бездействат. Знаеше, че нямат време, чувстваше го наистина болезнено. Искаше й се да разговарят, сякаш думите щяха да ги приближат към успешното решение. Занд явно бе на противоположното мнение. Струваше й се, че не след дълго ще онемее окончателно.

Самолетът бе почти празен, но въпреки това той не седна до нея. Настани се от другата страна на пътечката и се зачете в старите папки, които беше взел от дома й. Тя се обади в управлението в Брентууд и научи, че и там няма никаква промяна, без да издава, че е почти в техния район.

Сетне се загледа през прозореца и се почуди дали в момента не минават точно над скривалището на Праведника. Мисълта, че това е възможно, че някъде отдолу Сара Бекър може би изживява последните си часове, бе непоносима. Нина взе бордовото списание от облегалката пред себе си и опита да се разсее с него.

Занд дори не забелязваше, че летят, и изобщо не мислеше за Сара Бекър. Блъскаше си главата за четири случая на изчезнали хора в цялата страна за период от три години. Между тях нямаше много общо, освен че копията от материалите по делата сега лежаха в скута му. Ако обаче наистина съществуваше организация за осигуряване на жертви за серийните убийци, стандартните методи за разследване нямаше да помогнат. Ако отвличанията или убийствата са извършени в определен малък район, следователите могат да търсят връзка и улики с надеждата да хванат извършителя. Повечето серийни убийци имат своя ловна територия, няколко квадратни километра, в чиито граници се чувстват уверени. Някои ограничават дейността си в един квартал или дори само на няколко улици — особено ако жертвите им са от онези представители на обществото, които не създават голяма загриженост у властите. Занд си спомняше репортажа от разрушаването на кооперацията, където бе апартаментът на Джефри Дамър. В това жилище бяха заклани, разфасовани и изядени голям брой млади чернокожи и азиатци. Малцина от роднините на жертвите се бяха осмелили да попитат защо никой не се е заинтересувал от жестоките убийства на децата им.

Случаите на изчезване в различни части на страната рядко биваха сравнявани, дори при намесата на ФБР и особено когато се случеха по едно и също време. Не е много вероятно някой да извърши отвличане в Сан Франциско, а на следващата сутрин да похити друг човек в Маями.

Поне ако става дума за един извършител. Занд търсеше случаи, сходни с отвличанията, извършени от Праведника.

Не очакваше да попадне на други пратки на пуловери с избродирани имена на момичета. Праведника бе достатъчно хитър, за да действа така, че случаите в Лос Анджелис да не могат да се свържат с похищения другаде в страната.

Когато пристигнаха на летището, той вече беше убеден, че пуловерите са за отвличане на вниманието. Че може би нямат нищо общо с истинските цели на убиеца, а представят една ограничена група от случаи като нещо изолирано от други подобни отвличания. Че Праведника се е досетил, че този подход ще привлече полицията, както широката публика се впечатлява от филми, в които убийците оставят какавиди в устите на жертвите си. Изпращаш пуловер с избродирано име и всички се хвърлят да разследват случая. Иначе никой няма да му обърне внимание. Всички търсят психопата. Правят профили — модерен инструмент на разследването и начин полицията да покаже колко сериозно се е заела със случая.