Майкъл Смит - Избраниците

След като й даде да пие отново, той върна капака на мястото му. През следващите два часа умът на Сара бе изключително ясен и това беше едно от нещата, които я тревожеха. Тя знаеше, че мисълта й е толкова ясна, защото обмисля възможностите за бягство. Не кроеше някакви планове. Отдавна не си ги представяше, макар че в началото това бе главното, за което си мислеше. Отначало си представяше, че изведнъж й идват сили и тя разбива дъските, като човек, който е бил погребан твърде рано и е сериозно ядосан на целия свят. След това й дойде идея да разговаря с мъжа, да го омае (тя бе красива и го знаеше; момчетата в училище я слушаха в захлас, да не говорим за келнера в закусвалнята, който, мине се — не мине, доприпкваше при масата им, макар че изобщо не беше необходимо), да опита да го вразуми или просто да му заповяда да я пусне. Опита всичко това, но усилията й отидоха напразно. Накрая започна да си фантазира, че баща й просто идва и я намира. Все още си мислеше за това, но не толкова често като преди.

Както и да е, след известно време чу, че нещо влиза в стаята над нея. Отначало си помисли, че е мъжът, но после си даде сметка, че не може да е той. Имаше прекалено много крака. Тези крака топуркаха по пода и обикаляха безспир над главата й. Изведнъж спряха. Чуваха се звуци, подобни на смях, писклив, но в същото време пресипнал. Съществото отново започна да се движи и да издава неприятни шумове, наподобяващи грухтене, после хриплив лай. Накрая до ушите й долетя стон, ала сякаш идваше не от едно гърло, а от няколко едновременно.

Така продължи още известно време, сетне съществото си отиде.

Сара лежеше с широко отворени очи. Знаеше, че това е лошо. Много лошо. Това не беше мъжът или ако беше, сигурно се бе превърнал в нещо друго. Звуците, които бе чула, я изпълваха със страх. Съществото бе дошло посред бял ден и явно не си губеше времето.

Сигурно беше самият Пазибоже.

Нина излезе рано, като остави бележка, че ще се обади. Занд прекара утринта в крачене из задния двор. С всеки изминал ден вероятността Сара Бекър да бъде намерена жива намаляваше. Знанието за това не му помагаше в търсенето.

Той отново премисли теорията, която бе представил пред Нина, и не намери никакви слабости. Знаеше, че това са голи предположения, и разбираше, че има причина да се държи за тази идея. Ако човекът, убит от него, беше виновен за отвличането на момичетата и предаването им в ръцете на истинския убиец, извършеното от Занд можеше да бъде оправдано. Последните две години на самота го бяха научили на нещо: ако човек живее в мир със собствената си душа, мнението на останалите е без значение. Знаеше, че Праведника вероятно размишлява по същия начин, но това не променяше факта.

След порядъчно количество кафе махмурлукът му премина в общо неразположение, което можеше да пренебрегне. Болките в гърба и врата от спането на неудобния диван бяха намалели. Океанът бе способен да облекчава дори от разстояние.

По обяд той влезе в къщата и се разтършува за храна. Хладилникът бе празен. Шкафовете и фризерът — също. Занд не си спомняше да е срещал жена, която да не държи поне пакет бисквити или нарязан за тостер хляб. Повечето представителки на нежния пол сякаш се изхранваха с препечени филийки. Отчаян, той влезе в хола и заразглежда съдържанието на секциите. Имаше книги за серийни престъпления, както популярни, така и научни; статии по съдебна психология; фотокопирани материали от съдебни процеси, подредени в папки и разделени по щати. Няколко стари романа от автори като Харис, Томсън, Конъли, Кинг. Много малко от материалите не бяха свързани с тъмната страна на човешкото поведение. Всичко му бе познато от вечерите, които бе прекарал тук през 1999 година, от часовете, когато криминологията беше последното, с което му се занимаваше. Отдавна се бе примирил с тази загуба. Дженифър така и не научи за любовната му афера и тя не се отрази нито на отношението му към нея, нито на брака му.

Той взе една папка със записки от разследвания и я разлисти разсеяно. Първият случай бе на някой си Гари Джонсън, който изнасилил и убил шест възрастни жени в Луизиана в средата на деветдесетте. Към първата страница бе прикачена бележка, в която се отбелязваше, че Джонсън излежава шест доживотни присъди в затвор, за който Занд знаеше, че е истински ад: тъмница, пълна с жестоки мъже, хранещи някаква любов единствено към възрастните си майки. Всъщност цяло чудо би било, ако Джонсън е още жив. Една точка за добрите. Следващият случай бе за изчезването на седмина младежи във Флорида; разследването продължаваше.