Клайв Къслър - Средиземноморският храст

— Ама ние… ние не сме крадци — запелтечи Пит, преструвайки се на селски идиот.

Отново последва силен смях и се оказа, че неясната фигура е екскурзоводът от Гръцката национална туристическа организация, захилен до уши под големите си мустаци, стиснал здраво в мургавата си ръка деветмилиметров автоматичен пистолет „Клисенти“, чиято цев бе насочена право в сърцето на Пит.

— Не сте крадци, а? — присмя се екскурзоводът на безгрешен английски. — А какви сте тогава? Похитители?

— Не, не — възрази Пит, насилвайки гласа си да трепери. — Ние сме само двама самотни моряци. В отпуск сме и слязохме да се позабавляваме на чужда земя — той намигна и се усмихна съучастнически, — нали разбирате.

— Да, много добре разбирам. — Усмивката му остана непроменена, като препарирана. — Тъкмо затова сте арестувани.

Пит почувства как стомахът му се сви на топка, устните му пресъхнаха. Божичко, очертава се спънка, надхвърляща далече опасенията ми, помисли си той. Тя може да сложи край на всичко. Щеше да последва процес и екстрадиране от страната. Той продължи да придава глупав, тъп израз на лицето си. После пристъпи крачка напред от решетката и вдигна безпомощно ръце.

— Трябва да ми повярвате. Ние никого не сме похитили. — Той посочи вирнатите оголени задни части на Тери. — Тази жена е една селска проститутка, която заварихме да се въргаля край една таверна. Каза ни да идем да разгледаме руините, а тя щяла да ни чака при амфитеатъра.

Екскурзоводът слушаше развеселен, после се пресегна, опипа плата на халата на Тери и накрая прекара пръсти по гладкия заоблен задник на Тери, от което тя зарита и размаха ръце.

— Я ми кажете — заговори той бавно, — колко ви взе?

— Отначало ни поиска две драхми — отвърна намръщен Пит, — но след като се позабавлявахме, вдигна цената на двайсет. Ние естествено отказахме да ги платим.

— Естествено — отвърна гъркът.

— Той казва истината — намеси се Джордино. — Крадла е тази мръсна уличница, а не ние.

— Великолепно представление — каза екскурзоводът. — Жалко, че го играете пред толкова малко публика. Ние, гърците, може и да водим ограничен скромен живот в сравнение с по-напреднали страни като вашата, но умовете ни не са ограничени. — Той посочи към Тери. — Тази жена не е евтина проститутка. Скъпа може би, но не и евтина. Кожата й също издава, че вие лъжете — много е бяла. Жените от нашия остров са известни с тъмната си кожа и едрите си ханшове. А нейният е тесен.

Пит не каза нищо, продължи да наблюдава внимателно екскурзовода. Всяко движение от страна на Пит щеше да подтикне Джордино към незабавно действие. Гъркът изглеждаше опасен човек, хитър и буден, но Пит не долавяше садистична враждебност в загорелите и сбръчкани от слънцето черти на лицето му. Екскурзоводът направи знак на Джордино.

— Освободете жената, нека я видим и от другия й край.

Без да сваля очи от Пит, Джордино бавно спусна Тери на земята. За миг тя се олюля като пияна, преди да възстанови равновесието си. Джордино започна да отвързва краищата на халата от ръцете й. В мига, в който се почувства свободна, Тери махна кърпата от устата си и загледа Джордино със святкащи от омраза очи.

— Мръсен, гаден негодник! — изкрещя тя. — Какво искаше да постигнеш с това, а?

— Идеята не беше моя, миличка — повдигна вежда Джордино. — Питай приятеля си ей там — посочи той с палец през рамо към Пит.

Тя извърна глава и отвори уста да каже нещо, но думите й заседнаха в гърлото. Големите й лешникови очи се изпълниха за миг с изумление, после загледаха с топлота. Тя се втурна с разперени ръце към Пит и го целуна пламенно — прекалено пламенно, помисли си той, за дадените обстоятелства.

— Дърк, това наистина си ти — изхълца тя. — Там, в тъмнината… гласът ти… Не бях много сигурна… Мислех, че ти си… Мислех, че никога няма да те видя отново.

— Изглежда — усмихна се той, — че нашите срещи са един безкраен източник на изненади.

— Чичо Бруно ми каза, че ти никога повече няма да ми се обадиш.

— Не вярвай на всичко, което чуваш от чичо си.

Тери нежно опипа превръзката на носа му.

— Ранен си. — Гласът й звучеше загрижен. — Чичо Бруно ли те удари? Заплаши ли те с нещо?

— Не, паднах по едни стълби — леко изопачи истината Пит.

— Какво става тук? — намеси се екскурзоводът, сваляйки бавно оръжието си. — Ще бъде ли така любезна младата дама да ми каже името си?

— Аз съм племенницата на Бруно фон Тил — отвърна тя рязко. — Не виждам обаче какво ви засяга това.