Камила Лекберг - Каменоделецът

Ернст отново заби поглед в обувките си и дори не се опита да се защити. Патрик въздъхна и седна. Сключи ръце и строго погледна колегата си.

– Е, вече не можем да върнем нещата назад и след като сме получили сигнал от Гьотеборг, трябва да го извикаме на разпит. Дори току-що получихме разрешение за обиск. Моли Господ да не е надушил нещо и да е прикрил следите си. Мелберг е запознат със случая и сигурно ще поиска да говори с теб.

Ернст се изправи мълчаливо. Разбираше, че сигурно е извършил най-голямата грешка в кариерата си. А това означаваше много в неговия случай...

– Мамо, ако обещаеш да пазиш тайна, колко дълго трябва да удържиш на думата си?

– Не знам – отвърна Вероника. – Но щом е тайна, значи, трябва да я пазиш. Защо?

– Хммм – промърмори Фрида и започна да чертае с лъжичката кръгове върху киселото мляко.

– Недей да си играеш с храната – смъмри я Вероника, бършейки нервно кухненския плот. Но изведнъж застина с кърпата в ръка и се обърна към дъщеря си. – Защо ме питаш за това?

– Не знам – отвърна Фрида и сви рамене.

– Знаеш, знаеш. Я ми разкажи защо питаш.

Вероника седна на стола до дъщеря си и я погледна внимателно.

– Щом не мога да разкрия нечия тайна, значи, не бива да ти казвам, нали? Но...

– Какво но? – попита предпазливо Вероника.

– Но ако човекът, на когото си обещал, е мъртъв, можеш да развалиш обещанието? Представи си, че кажа нещо, а мъртвият вземе, че се върне и страшно се ядоса.

– Миличко, Сара ли те е накарала да обещаеш да не издаваш някаква тайна?

Фрида продължи да чертае кръгчета върху киселото мляко.

– Вече говорихме за това и трябва да ми вярваш, като ти казвам, че Сара никога няма да се върне. Тя е на небето и ще остане там завинаги.

– Завинаги, докато свят светува? В продължение на хиляди милиони и милиарди години?

– Да. Хиляди милиони и милиарди години. Освен това, каквато и да е тайната, Сара няма да ти се разсърди, ако я споделиш с мен.

– Сигурна ли си?

Фрида погледна тревожно през прозореца към сивото небе.

– Да, съвсем сигурна.

Вероника погали дъщеря си по ръката.

Фрида се замисли над думите на майка си, помълча малко и промълви несигурно:

– Сара се страхуваше. Някакъв ужасен чичко беше я уплашил.

– Ужасен чичко? Кога?

Вероника чакаше напрегнато отговора на дъщеря си.

– В деня преди да отиде на небето.

– Сигурна ли си, че е било тогава?

Фрида се намръщи, обидена, че майка ѝ се съмнява в думите ѝ.

– Дааа, сигурна съм. Вече познавам дните на седмицата. Да не съм малка.

– Не, не, знам, че си голямо момиче. Естествено, че познаваш дните на седмицата – успокои я Вероника.

После предпазливо се опита да разбере нещо повече. Фрида още се мусеше заради недоверието, но явно желанието да сподели тайната надделя.

– Сара ми каза, че чичкото бил ужасно страшен. Заговорил я, докато си играела на брега, и се държал лошо.

– Сара каза ли как се е държал лошо?

– Хмм – промълви Фрида и явно сметна това за достатъчно изчерпателен отговор.

Вероника продължи търпеливо.

– Какво ти каза? Как се е държал с нея?

– Хванал я за ръката толкова силно, че я заболяло. Ето така. – Фрида хвана силно лявата си ръка с дясната. – След това ѝ наговорил глупости.

– Какви глупости?

– Сара не разбрала всичко. Но усетила, че думите му са лоши. Нарекъл я отрок на Йевле или нещо подобно.

– Отрок на Йевле? – повтори Вероника недоумяващо.

– Нали ти казах, че звучи странно и че сигурно не е разбрала. Но тя беше сигурна, че е искал да я обиди. Освен това ѝ крещял. Силно. Дори ушите я заболели.

И Фрида запуши ушите си с ръце. Вероника отмести нежно ръцете ѝ и рече:

– Знаеш ли, мисля, че трябва да споделиш тази тайна с още някого.

– Но нали ми каза...

Фрида се разстрои, а погледът ѝ отново се плъзна към сивото небе.

– Знам какво ти казах, но мисля, че Сара също би искала да разкажеш тайната на полицаите.

– Защо? – попита Фрида, а в очите ѝ все още се четеше притеснение.

– Защото, когато някой умре и се качи на небето, полицаите трябва да научат всичките му тайни. Такова е и желанието на мъртвите. Все пак това им е работата – полицаите трябва да разберат какво се е случило.

– Полицаите трябва да знаят всички тайни? – учуди се Фрида. – Ами тогава сигурно трябва да им кажа и за онзи път, когато не исках да си изям сандвича и го скрих под дивана.

Вероника не можа да сдържи усмивката си.

– Не, не е нужно да им съобщаваш тази тайна.

– Сега, докато съм жива, но когато умра, трябва да им обясниш всичко.