Камила Лекберг - Каменоделецът

– Разбира се, че не. Нали знаеш, че винаги си добре дошла.

Шарлот само кимна и прегърна приятелката си с треперещи ръце. Косата ѝ бе полепнала по лицето от потта и влажния въздух, а един кичур дори ѝ влизаше в очите. Приличаше на мокро, нещастно и изоставено кутре.

– Искаш ли чай? – предложи Ерика.

Очите на Шарлот излъчваха някакво диво изражение на подгонено животно, примесено с черната мъка, която не преминаваше след смъртта на Сара, но тя прие с благодарност предложението на Ерика.

– Седни, ей сега ще дойда – покани я Ерика и отиде в кухнята.

По пътя надникна при Мая в дневната и се убеди, че тя е доволна и дори изгледа любопитно Шарлот, докато минаваше покрай нея.

– Ще намокря дивана, ако седна на него – каза Шарлот с трагичен тон като за някаква ужасна трагедия.

– Да не ти пука – успокои я Ерика. – Ще изсъхне. Виж, имам само чай от горски ягоди. Става ли, или е твърде сладък?

– Няма проблем – промърмори Шарлот, а Ерика си помисли, че приятелката ѝ би казала същото, ако ѝ беше предложила чай от сено.

Ерика се върна бързо с поднос с две чаши чай, буркан с мед и две лъжички. Постави го на масата пред дивана и седна до Шарлот. Шарлот вдигна внимателно чашата и отпи от чая. Ерика я последва мълчаливо. Не искаше да припира приятелката си, но почти физически усещаше колко силно е желанието ѝ да сподели мъката си. Явно просто не знаеше откъде да започне. Ерика не беше сигурна дали Никлас е казал на Шарлот, че е идвал при нея. Последва дълго мълчание, прекъсвано само от радостните възгласи на Мая. Накрая Шарлот сама отговори на този въпрос.

– Зная, че е бил тук. Разказа ми. Значи, всичко ти е ясно. Имал е друга. И не за първи път.

От устните ѝ се откъсна горчив смях, а сълзите, които дълго напираха в очите ѝ, най-накрая рукнаха.

– Да, зная – прошепна Ерика.

Беше наясно какво има предвид приятелката ѝ, като казва „не за първи път“. Шарлот беше ѝ разказвала за постоянните изневери на мъжа си, но смяташе, че след преместването им във Фелбака ще започнат начисто, без това да се повтаря. Беше ѝ обещал, че всичко ще се промени.

– Срещали са се в продължение на няколко месеца. Представяш ли си? Месеци наред. Тук, във Фелбака. Без никой да ги разкрие. Такъв дяволски късмет.

В смеха на Шарлот прозвучаха истерични нотки и Ерика с успокояващ жест сложи ръка на коляното ѝ.

– Коя е? – попита тихо тя.

– Никлас не ти ли каза? – учуди се Шарлот.

Ерика поклати глава.

– Някаква двайсет и пет годишна. Не знам точно какво представлява. Жанет някоя си...

Шарлот махна отчаяно с ръка. Всичко това вече се беше случвало в живота ѝ и нямаше значение кое е момичето. Просто Никлас непрекъснато ги сменяше. Изневярата му ѝ тежеше най-много.

– Като знам какво съм изтърпяла през годините. Все му прощавах и обещавах да забравя, за да бъдем заедно. А този път ми се кълнеше, че всичко ще е различно. Че ще оставим миналото зад гърба си, ще сменим обстановката и ще се обградим с нови приятели.

Шарлот отново се разсмя някак зловещо, но сълзите продължиха да се стичат по лицето ѝ.

– Толкова съжалявам, Шарлот.

Ерика я погали по гърба.

– Вече от толкова години сме заедно. Родиха ни се две деца, преживяхме какво ли не, колкото едва ли някой може да си представи. Загубихме едното си дете, а ето че и това ми се стовари на главата.

– Защо ти призна точно сега? – попита Ерика и отпи от чая.

– Не ти ли обясни? – изненада се Шарлот. – Няма да повярваш на ушите си. Призна, защото полицаите днес са го викали за разпит.

– Какво говориш! – възкликна Ерика.

Макар че Патрик нямаше навик да разговаря с нея за работата си, Ерика не бе забелязала полицията да проявява особен интерес към Никлас.

– И защо са го викали?

– Не беше съвсем сигурен. Но явно са разкрили аферата му с това момиче и затова са искали да го проверят. Каза ми, че всичко е наред. Знаели, че за нищо на света не би наранил собствената си дъщеря, и просто имали няколко въпроса.

– Сигурна ли си, че това е цялата истина?

Беше достатъчно добре запозната с работата на Патрик и знаеше, че това не е основание за провеждане на разпит. Особено когато става дума за баща на жертвата. Същевременно започна да се съмнява какъв е истинският мотив за днешното посещение на Никлас. Тя все пак беше не само приятелка на жена му, но и съпруга на полицая, който ръководеше разследването.

Шарлот я погледна объркано.

– Да, поне така каза. Но в същото време нещо...

– Да?

– Не зная, но ми се стори, че крие нещо. Сега, когато ме попита, го осъзнах. Но когато ми говореше за любовницата си, бях сляпа и глуха за всичко останало.