Камила Лекберг - Каменоделецът

– Какво мислиш? – попита Мартин.

– В интерес на истината, не знам какво да мисля. Очаквах далеч по-емоционална реакция.

– Да, имах чувството, че е напълно откъснат от външния свят. Може би по такъв начин скърби. Нали ти ми разказа, че веднага се върнал на работа, сякаш нищо не се е случило. А освен това трябвало да остане силен, когато Шарлот рухнала. Може би едва сега може да се отдаде на скръбта си, когато тя се чувства по-добре. Искам да кажа, че не бива да се отнасяме с него като с виновен, въпреки странното му поведение. Все пак обстоятелствата са необичайни.

– Прав си – въздъхна Патрик. – Но не можем да си затворим очите за някои факти. Помолил е Жанет да излъже за алибито му и все още не знаем къде се е намирал по това време. Да не се казвам Патрик, ако медицинският картон на Албин не свидетелства за физически тормоз. И ако ме питаш кой е най-вероятният извършител, веднага бих посочил Никлас.

– Ще ги предадем ли на социалните? – попита Мартин.

Патрик се поколеба.

– Би трябвало да го сторим незабавно, но нещо ми подсказва, че е добре да изчакаме ден-два.

– Добре, ти решаваш – съгласи се Мартин. – Надявам се, че знаеш какво правиш.

– Честно казано, вече нищичко не знам – добави Патрик и се усмихна накриво. – Абсолютно нищо.

Ерика се стресна, когато някой потропа на вратата. Мая лежеше по гръб в кошарата, а тя самата беше задрямала, сгушена на края на дивана. Скочи на крака и отиде да отвори. Учудена, вдигна вежди, когато видя нечакания гост.

– Здравей, Никлас – поздрави го Ерика, но не го покани да влезе.

Бяха се срещали само набързо и сега недоумяваше защо е дошъл.

– Здравей – отвърна той някак несигурно и замълча. Стори ѝ се, че е минала цяла вечност, преди отново да заговори. – Може ли да вляза за малко? Трябва да поговоря с теб.

– Разбира се – отвърна Ерика със същия недоумяващ тон. – Влез, сега ще направя кафе.

Покани го да се съблече и отиде в кухнята да сложи кафеварката. Вдигна Мая, която се разхленчи, със свободната си ръка наля кафе на двамата и седна на масата.

– Позната картина – засмя се Никлас и седна срещу нея. – Невероятната способност на майките да вършат всичко лесно и бързо с една ръка. Не разбирам как успявате.

Ерика отвърна на усмивката му. Удивително как се променяше лицето му, когато се засмее. Но в следващия миг той отново стана сериозен и се затвори в себе си.

Отпи глътка кафе, за да спечели време. Любопитството на Ерика растеше. Какво искаше от нея?

– Сигурно се чудиш защо съм дошъл – започна той, сякаш отгатнал мислите ѝ.

Ерика не каза нищо. Никлас отпи още една глътка и продължи:

– Знам, че Шарлот е идвала да говори с теб.

– Не мога да ти разкажа за какво...

– Не, не съм дошъл да те питам за какво сте си говорили. Дойдох, защото ти си най-близката ѝ приятелка във Фелбака и видях как ѝ помогна, когато беше у нас. А Шарлот в близко време ще има нужда от приятел до себе си.

Ерика го погледна въпросително, но я обзе лошо предчувствие, сякаш усети какво ще ѝ каже. Мая с малката си ръчичка докосна бузата ѝ, опитвайки се да хване една къдрица от косата ѝ. Ерика не беше сигурна дали е готова да чуе продължението. Изведнъж изпита желание да си остане скрита в малкия свят, в който живееше през пос-ледните месеци. Макар че често ѝ се струваше задушен, все пак ѝ предлагаше сигурен и познат пристан. Но тя потисна това инстинктивно чувство и премести поглед от Мая към Никлас.

– Ще се опитам да ѝ помогна с всичко, с каквото мога.

Никлас кимна, но изведнъж сякаш се поколеба. Повъртя чашата с кафе, пое си дълбоко въздух и каза:

– Аз лъгах Шарлот. Лъгах семейството си по най-безсрамен начин. Но има и нещо друго. То разяжда връзката ни и ни отдалечава един от друг. Крайно време е да застанем очи в очи с него. Шарлот все още не знае за предателството ми, но трябва да ѝ разкажа и тогава тя ще има нужда от твоята подкрепа.

– Кажи ми за какво става дума – подкани го Ерика предпазливо и Никлас изля душата си с облекчение, като че ли тя бе пълна с някаква ужасна, мръсна жлъч.

Когато приключи, на лицето му се изписа искрено успокоение. Ерика не знаеше какво да каже. Погали Мая по бузата, сякаш за да се защити от действителността, която се оказа толкова грозна и ужасна. Искаше ѝ се да скочи и да го изгони и в същото време бе готова да го прегърне и утеши, като го погали по гърба. Вместо това му каза:

– Трябва да признаеш всичко на Шарлот. Може би е най-добре да се прибереш и да споделиш с нея това, което каза на мен. Аз ще съм на нейно разположение, ако иска да поговори с някого. А после... – Ерика замълча, неуверена дали да продължи. – После трябва да поемете в свои ръце живота си. Ако Шарлот може да ти прости, от теб ще зависи дали ще подредите съвместния си живот. Най-важно е да напуснете тази къща. Шарлот от самото начало не се разбираше с Лилиан, а след смъртта на Сара стана още по-зле. Трябва да си намерите свое кътче, където да успеете отново да се сближите и нищо да не ви пречи да се отдадете на скръбта си. Където отново ще бъдете семейство.