Камила Лекберг - Каменоделецът

Патрик се настани до него, но самият той не беше толкова уверен в себе си.

Най-сетне щеше да се отърве от свекърва си. На Ерика не ѝ се вярваше, че това е истина. Непрекъснатите наставления, завоалирани обвинения и мъдри съвети бяха изцедили нейното търпение и сега тя броеше минутите до мига, в който Кристина щеше да седне в малкия си форд ескорт и да си замине. Самочувствието ѝ на майка съвсем се срина след посещението на свекървата. Каквото и да стореше, все беше погрешно. Нито умеела да облече Мая, нито правилно да я нахрани. Или беше твърде груба, или твърде мързелива, обичаше повече да си почива или твърде се преуморяваше. Недостатъците ѝ очевидно нямаха край – както седеше с Мая в скута си, понечи да махне с ръка на всичко и да признае поражението си. Така или иначе, нямаше никакъв шанс да се справи с майчинството. Нощем сънуваше как оставя Мая на Патрик и заминава. Някъде много далеч. На някое спокойно и мирно място, където няма детски плач, отговорности и изисквания. Някъде, където можеше да се сгуши на кравай и да се остави на нечии грижи.

В същото време изпитваше друго, силно чувство, което я караше да остане. Някакъв силен инстинкт, който я изпълваше с увереност, че никога няма да изостави това малко дете. Бе толкова немислимо, колкото да си отреже някой крайник. Двете с Мая бяха едно цяло и трябваше да се преборят заедно. Въпреки това се замисли над думите на Шарлот преди ужасното нещастие, което сполетя Сара. Че трябва да поговори с някого, който разбира от такива проблеми. Може би има нещо нередно в нейното състояние. Може би то не беше нормално.

Смъртта на Сара я накара да се замисли за това. Помогна ѝ да погледне на преживяванията си по друг начин, да осъзнае, че тя, за разлика от Шарлот, може да се измъкне от мрака. Шарлот ще трябва да живее със скръбта си до края, докато Ерика може да промени живота си. Но преди да потърси професионална помощ, реши да изпробва методите на Ана Валгрен. Ако успее да приспи Мая по друг начин освен на ръце, това ще е голямо постижение. Но първо трябва да се стегне и да изпрати свекърва си.

Кристина влезе в дневната и погледна загрижено Ерика и Мая.

– Пак ли ѝ даваш да суче? Не са минали и два часа от последното кърмене. – Без да дочака отговор, тя продължи с тирадата си: – Е, поне успях да въведа малко ред в дома ви. Всички дрехи са изпрани, а да ти кажа, хич не бяха малко. Няма повече мръсни чинии и избърсах навсякъде прах. Направих и кюфтета и ги сложих във фризера. Поне да хапнете нещо домашно вместо тези ужасни полуфабрикати. Трябва да се храните добре. Особено Патрик. По цял ден се трепе и вечер с Мая се занимава главно той. Затова има нужда от енергия. Направо се уплаших, като го видях. Толкова блед и измъчен, да те е страх да го пог-леднеш.

Свекърва ѝ продължи да нарежда, а Ерика стисна зъби, за да се сдържи да не запуши ушите си и да не запее, както правят децата. Наистина имаше малко повече време за себе си, когато свекърва ѝ беше тук, но това не компенсираше негативите. Продължи да гледа втренчено екрана на телевизора, а сълзите напираха в очите ѝ. Кога най-сетне ще си тръгне?

Накрая небето сякаш чу молитвата ѝ. Кристина изнесе чантата си в коридора и започна да се облича.

– Е, дали ще се справите сами?

Ерика направи усилие, отмести поглед от телевизора и дори успя да се усмихне.

– Да, всичко ще бъде наред. – И още повече се напрегна, за да добави: – Много ти благодаря за помощта.

Надяваше се Кристина да не долови фалша в гласа ѝ. Притесненията ѝ бяха излишни, свекърва ѝ кимна високомерно и каза:

– За мен е удоволствие да мога да ви помогна. Скоро пак ще ви посетя.

„Няма ли най-накрая да си тръгнеш“, помисли си Ерика нетърпеливо, сякаш можеше със силата на волята си да накара свекърва си да изчезне. В този миг се случи същинско чудо и Кристина затвори вратата след себе си. От гърдите на Ерика се изтръгна дълбока въздишка на облекчение. Твърде краткотрайна, за съжаление. Сред настъпилата тишина, изпълнена единствено с тихото примлясване на Мая, в съзнанието ѝ изплува мисълта за Ана. Все още не беше успяла да се свърже с нея, а и самата Ана не я търсеше. Ерика набра мобилния ѝ номер, но за пореден път чу телефонния секретар. Остави ѝ кратко съобщение, сигурно стотното поред, и затвори. Защо не вдига? Започна да обмисля различни варианти какво се е случило със сестра ѝ, но накрая умората надделя както обикновено. Щеше да се заеме с това утре.

Лукас ѝ каза, че излиза да си търси работа, но тя не му повярва нито за миг. Излезе небрежно облечен, небръснат и несресан. Ана нямаше представа с какво се занимава всъщност, но знаеше, че е безсмислено да пита. Да задава въп-роси, беше опасно. За въпросите се полагаше наказание. Водеха до жесток побой, след който по тялото ѝ оставаха видими белези. Миналата седмица дори не можа да заведе децата на детска градина – синините по лицето ѝ толкова личаха, че дори самият Лукас не посмя да я пусне навън.