Камила Лекберг - Каменоделецът

– Е, защо вкъщи изневиделица се появи цяла тълпа полицаи? Какво правите тук, вместо да търсите убиеца на Сара?

– Шарлот, трябва да изключим всички възможности. Работата е там... че получихме нова информация по случая. Помислете дали нямате представа кой би могъл да накара Сара да яде пепел?

Шарлот го изгледа така, сякаш бе обезумял. Несъзнателно притисна Албин по-силно до себе си и детето проплака.

– Да яде пепел? Какво искате да кажете?

Патрик ѝ предаде думите на съдебния лекар и видя как тя пребледня като платно.

– Само луд може да стори подобно нещо. Сега вече съвсем не разбирам какво правите тук.

Шарлот буквално изкрещя последните думи, а Албин, усетил майчината тревога, силно се разплака. Тя се опита да го успокои, без да изпуска Патрик от поглед.

Той ѝ повтори същото, което каза на Мартин малко по-рано.

– За нас е важно да ви изключим от хората, които имат отношение към разследването. Нямаме основание да смятаме, че някой от семейството има нещо общо със смърт-та на Сара, но работата ни изисква да проучим всички възможни варианти. Убийството на Сара е факт и ние при цялото си желание не можем да проявим деликатност.

Застанала до кухненския плот, Лилиан изсумтя и цялата ѝ поза говореше какво мисли за думите на Патрик.

– Да, донякъде ви разбирам – каза Шарлот, – но наистина тук си губите времето, което бихте могли да използвате за други версии.

– Ние работим с пълна отдаденост, като проучваме всички възможности, поне това мога да ви обещая.

Патрик импулсивно се пресегна през масата и докосна ръката ѝ. Шарлот не се отдръпна и се вгледа в очите му с остър орлов поглед, сякаш се опитваше да надзърне в душата му и да се увери, че не я лъже. Той не извърна очи, а ѝ позволи да го изучи докрай. Очевидно това я успокои, тя отмести поглед и кимна.

– Да, явно не ми остава нищо друго, освен да ви се доверя. Имате късмет, че Никлас не е вкъщи.

– Той мина оттук за малко – осведоми я Лилиан, без да се обръща. – Прегледа Стиг и излезе.

– Защо се е прибирал? И защо никой не ми каза, че е вкъщи?

– Предполагам, че спеше тогава. И аз нямам представа защо се прибра посред бял ден. Сигурно е искал да си почине. Казвах, че избързва да се върне на работа, но това момче толкова добросъвестно гледа на работата си, че няма как да не му се възхити човек...

Шарлот въздъхна демонстративно, с което прекъсна хвалебственото слово на майка си, а Лилиан с яростна енергия продължи да мие съдовете. Патрик с кожата си усети как гневът ѝ се разля из цялото помещение.

– Както и да е. Смятам, че и той трябва да бъде уведомен. Ще се обадя в поликлиниката.

Шарлот сложи Албин на одеялцето на пода и се обади от телефона на стената в кухнята. Настъпи мълчание, докато тя набираше номера и слушаше сигналите, а Патрик изпита желание по-бързо да се махне оттук. След няколко минути Шарлот окачи слушалката.

– Няма го – каза тя учудено.

– Така ли? – Лилиан се обърна. – Ами къде е тогава?

– Айна не знаеше. Каза, че днес повече няма да се връща. Предположи, че си е тръгнал към къщи.

Лилиан се намръщи.

– Хм, той остана тук най-много четвърт час. Прегледа набързо Стиг и отново излезе. Останах с впечатлението, че се връща на работа.

Патрик и Мартин се спогледаха. Те имаха собствени предположения къде може да е опечаленият баща.

– Това ще ни отнеме няколко часа – отговорният техник подаде глава през вратата на кухнята. – Ще получите резултатите веднага щом приключим.

Патрик и Мартин се изправиха някак смутени и се сбогуваха с Шарлот и Лилиан.

– В такъв случай ние ще тръгваме. Ако се сетите за някакво обяснение за пепелта, знаете къде да ни намерите.

Пребледнялата Шарлот едва кимна. Лилиан се престори на оглушала и дори не ги удостои с поглед.

Двамата излязоха мълчаливо и тръгнаха към колата.

– Можеш ли да ме закараш до къщи? – попита Патрик.

– Но нали твоята кола е пред участъка. Няма ли да ти трябва през уикенда?

– Не ми се връща там. Освен това мислех да поработя в събота или неделя. Ще отида с автобуса и ще се върна с колата.

– Сигурно си обещал на Ерика да си свободен през уикенда – каза Мартин внимателно.

Патрик се намръщи.

– Така е, но не предполагах, че ще ни се стовари разследване за убийство.

– Аз съм дежурен, така или иначе, тъй че можеш да ме потърсиш, ако възникне нещо.

– Благодаря, но искам на спокойствие да прегледам фактите по случая.

– Е, ти и сам ще се справиш с това – каза Мартин, сядайки в колата.