Клайв Къслър: Бурята

За десерт имаше палачинки, пълнени с гуава и маскарпоне. Червеното вино беше „Пърпъл Ейнджъл“ Карменер, а бялото–„Дъкхорн“ Совиньон Блан.

Заситени с вкусна храна, добро вино и прекрасна компания, всички излязоха от ресторанта и се качиха в една дълга лимузина, осигурена от Дърк за неговите приятели, за да могат да се приберат безопасно по домовете си.

Само Лейлани и Кърт останаха отвън. Лейлани беше отседнала в хотел и Кърт обеща да я изпрати.

Дърк го погледна за секунда.

- Можеш да издържаш на пиене, но ако те спре някой полицай, ще те арестува за шофиране в нетрезво състояние. Съветвам те да си повикаш такси.

- Така и ще направя – обеща Кърт.

След като останалите потеглиха с лимузината, пред ресторанта спря такси. Кърт и Лейлани се настаниха на задната седалка и тръгнаха към хотела.

- Решили дали ще приемеш работата в отдела по морска биология на НАМПД, която Дърк ти предложи? – попита я той.

Тя го погледна с тъжен поглед.

- Вашингтон не е за мен. Ще се върна на Хаваите в Института по биология в Мауи.

Кърт и стисна ръката.

- Ще ми липсваш!

- И ти на мен – отвърна Лейлани. – Надявам се, че разбираш.

Кърт се усмихна.

- Как се казва той?

Очите ѝ се разшириха за миг, а после на лицето и разцъфтя усмивка.

- Името му е Кале Лука.

- Радвам се, че няма да си сама.

Таксито спря пред хотела, тя отвори вратата да слезе, но се спря и се объра към Кърт.

- Сбогом, Лейлани! – каза и той с мек глас. – Ще си мисля за теб!

- И аз за теб!

Целуна го лекичко по устните. После затвори вратата и изчезна.