Дъглас Престън - Реликвата

Нощно животно

Фрок прегледа списъка, прокарвайки пръст по редовете.

— Влечуго! — възкликна той. — Отново онези гени от гущер! Изглежда създанието съчетава гени от влечуго и от примат. И има гръбни плочи. Те също трябва да са от гените на гущера.

Марго продължи да чете списъка с характеристиките, които ставаха все по-непонятни.

Прекомерно увеличение и сливане на метакарпални кости по задния лимб

Вероятно атавистично сливане на пръсти №3 и 4 на преден крайник

Сливане на средна и централна фаланги на преден крайник

Изключително удебеляване на черепа

Вероятно 90% (?) негативно завъртане на бедрото

Изключително удебеляване и призматично напречно набраздяване на бедрената кост

Увеличена носна кухина

Три (?) силно спираловидни ушни раковини

Хипертрофирали обонятелни нерви и център на обонянието в малкия мозък

Вероятни външни носни слизести жлези

Хипотрофирала очна хиазма, хипотрофирал очен нерв

Фрок бавно се отдалечи от екрана.

— Марго — промълви той, — всичко това говори за машина за убиване от най-висш порядък. Но погледни колко много „вероятни“ и „възможни“. Това описание в най-добрия случай е хипотетично.

— Дори да е така, ужасяващо ми напомня статуетката Мбун от изложбата.

— Несъмнено. Марго, искам да ти обърна специално внимание на размера на мозъка.

— Доста висок показател, нали?

— Висок? Направо невероятен. Горната граница е в обсега на човешкия. Този звяр, каквото и да представлява, изглежда притежава силата на гризли, скоростта на хрътка и интелигентността на човек. Казах изглежда, защото голяма част от всичко това са догадки на програмата. Но погледни тази група характеристики. — Той заби пръст в списъка. — Нощно животно — действа нощем. Външни носни слизести жлези, което означава, че има „влажен“ нос, характерен за животни с остро обоняние. Силно спираловидни ушни раковини — също характерни за животни с мощни обонятелни органи. Хипотрофирала очна хиазма — това е центърът на мозъка, който контролира зрението. Става дума за създание със свръхестествено обоняние и много слабо зрение, което ловува нощем.

Фрок свъси вежди и се замисли.

— Марго, това ме плаши.

— Ако сме на прав път, самата представа за това създание ме ужасява — добави Марго, потръпвайки при мисълта, че допреди малко се беше занимавала с изследване на влакната.

— Имам предвид тази комбинация от обонятелни характеристики. Ако можем да се доверим на програмата, създанието съществува чрез обонянието си, ловува чрез обонянието си, мисли чрез обонянието си. Много пъти съм чувал, че едно куче възприема цял един пейзаж чрез обонянието си точно толкова подробно и цялостно, както ние го възприемаме чрез зрението си. Но обонянието е по-примитивно от зрението, затова такива животни изключително инстинктивно, примитивно реагират на миризмите. Това е, което ме плаши.

— Не ви разбирам напълно.

— След няколко минути хиляди хора ще пристигнат в музея и ще се струпат в едно затворено пространство. Създанието ще долови концентрираната хормонална миризма на всички тези хора. Това би могло да го възбуди, а дори и да го разгневи в максимална степен.

В лабораторията надвисна тишина.

— Доктор Фрок — промълви Марго, — казахте, че са изминали няколко дни между преместването на сандъците и първото убийство. И още един ден до второто убийство. Оттогава изминаха три дни.

— Продължавай — подкани я Фрок.

— Нищо чудно в момента създанието да е обезумяло. Каквото и въздействие да оказват таламоидните хормони върху звяра, то със сигурност е отслабнало — така или иначе мозъчните хормони са твърде слаб заместител на тези в растението. Ако сте прав, в момента създанието по всяка вероятност се чувства като наркоман, който не може да получи дозата си. Действията на полицията го принуждават да се спотайва. Въпросът е колко дълго може да издържи.

— Господи! — изпъшка Фрок. — Седем часът е. Трябва да ги предупредим. Марго, ние трябва да предотвратим откриването. В противен случай все едно че звъним с камбанката за обяд.

Той се насочи към вратата, като й махна с ръка да го последва.

С наближаването на седем часа пред западния вход на музея се образува безразборно струпване от таксита и лимузини. Елегантно облечени хора се измъкваха предпазливо от тях — мъжете в почти еднакви вечерни сака, жените в кожи. Гостите блъскаха чадърите си един в друг, докато притичваха по червения килим към навеса на музея заради проливния дъжд, превърнал алеите в потоци и водосточните улуци във водопади.