Том Егеланд - Загадката на катакомбите

Умберто дойде при тях и обви ръце около нея.

- Не, не, не...

Коленете й я предадоха. Умберто трябваше да я придържа изправена.

-Неееееееееееееее!

Болезнените й викове изпълниха нощта. Работата беше преустановена. Пожарникарите свалиха шлемовете си. Около тях настана тишина. Всичко, което се чуваше, бяха сирените, които се приближаваха, както и истеричният плач на майката на Роберт.

Рим

В подземието се чу тътен. Около тях се затъркаляха тежки камъни. Въздухът се изпълни с пясък и прах.

- Бързо! По-бързо!

Анджелина дърпаше Роберт след себе си.

- Още по-бързо, Роберт!

Тежки късове се бяха откъснали от покрива и падаха навсякъде Анджелина и Роберт тичаха, хванати за ръка. Тичаха толкова бързо, колкото можеха. Всичко около тях се рушеше и падаше. Анджелина го заведе при един тесен пасаж. Влязоха в една прастара малка стаичка. Първо мина Анджелина. Роберт трябваше да махне някои неща от пътя си, за да успее да влезе след нея. Съумя да влезе в последната секунда. После пасажът се срути.

- Къде се намираме? - запита Роберт.

Анджелина не отговори.

- Анджелина?

Той се огледа.

Нямаше я. Роберт нищичко не разбираше. Какво стана с нея? Къде отиде тя? В тъмнината тя трябваше да влезе вътре в стаичката преди него.

Роберт продължи. Тръгна нагоре по старата каменна стълба. Всичко наоколо беше покрито с прах.

- Анджелина?

Навярно е успяла да избяга преди него. Но защо не отговаряше? Защо не го чакаше?

От каменната стая Роберт се изкачи до старата къща. С треперещи ръце той отвори вратата. Влезе в задния двор. Дългото стълбище беше изтощило сетните му сили. Роберт се подпря на стената, за да си поеме въздух.

Огледа се наоколо. Задният двор беше пуст.

- Анджелина, къде си?

Тя беше спасила живота му, а сега я нямаше. Роберт се клатушкаше по двора. На улицата той се втурна към светлините. Беше изморен. Капнал беше. Кашляше. А дробовете му бяха пълни с прах.

В началото всичко беше толкова тихо. После хората закрещяха!

- Чудо! - извика изведнъж някакъв глас.

Някои хора ръкопляскаха.

За Роберт това бяха далечни и нереални звуци. Ушите му бучаха.

Тогава той съзря майка си. Умберто я беше прегърнал.

- Виж! - викна Умберто.

Майката избърса сълзите в очите си и погледна пред себе си.

Минаха няколко секунди.

-РОБЕРТ!

Тя се отскубна бързо от Умберто и се втурна насреща му.

- Мамо! - прошепна Роберт.

- Роберт! О, Роберт! - плачеше тя.

Няколко минути двамата стояха така - прегърнати. Бяха ги заобиколили фотографи, които ги снимаха, а множеството от насъбрали се хора ръкопляскаше.

Две медицински сестри помогнаха на Роберт да влезе в специално изпратената линейка. Той седна вътре. Линейката потегли. Тогава той усети нещо. Някаква тежест между гърлото и гърдите му. Нещо, което удряше в гърдите му.

Роберт провери и го повдигна.

Накит ли беше това?

- Very nice - каза едната от медицинските сестри и му се усмихна.

Сирените на линейката виеха.

Откъде се беше взел този накит?

Огледа го по-отблизо.

Не беше за вярване!

Накитът, който висеше на врата му, беше подобен на накита, който майка му беше открила в ковчежето край църквата в Боргунд:

Астроном Сузи Лий, ръководител на обсерваторията в Мауна Кеа, пиеше вече десетата си чаша с кафе тази нощ.

Кафето беше толкова силно и наблъскано с какво не, та чак й беше неприятно, но все пак я държеше будна.

От планинския връх на 4000 метра надморска височина на Хаваите, сред Тихия океан, Сузи и другите астрономи наблюдаваха всичко през телескопите си, които бяха върхови постижения в областта си. Оттук следяха всяка нова комета минута по минута. Сузи се взираше в нощното небе през телескопа. След откриването на новата комета тя изобщо не можеше да се наспи през нощта. През цялото денонощие работеше. И спеше - когато намереше време за това - в едно походно легло в единия ъгъл на обсерваторията.

- Готова ли си с изчисляването на курса и траекторията на кометата? - запита я нейният колега.

- Работя по въпроса - отговори Сузи и се прозина.

- А големината й?

- Не съм напълно готова. Задачата не е никак лека.

В работата си тя ползваше персонален компютър и лаптоп едновременно. Пръстите й препускаха по клавиатурата. От време на време тя грабваше писалката и записваше дълги редици от цифри.