Скотт Мариани - Изгубената реликва

— Не е фалшива тревога. Стрелят по хора. Трябва да уведомите най-близкото подразделение на карабинерите и да изпратите тук възможно повече хора за…

Не успя да каже нищо повече, защото радиостанцията запращя и връзката прекъсна. Можеше само да се надява общинските ченгета да не помислят сигнала за тъпа шега и да уведомят карабинерите. Намираше се в Италия. Не знаеше доколко ефективна е системата им. Докато се задействат, щеше да бъде сам.

Силвестри грабна бързо клавиатурата от Корсини, който се свлече на стола и заплака открито от ужас и чувство за вина. След секунда и вторият код беше въведен и приет от компютъра. Анатолий бутна клавиатурата към Пиетро де Крешенцо и се ухили.

Графът си пое дълбоко въздух, изгледа руснака със зачервени очи и с дългите си аристократични пръсти въведе последния код, необходим за дезактивиране на вторичната алармена система. Ръката му трепна над клавиша „ентър“. След като го натиснеше, щеше да даде възможност на бандата безмилостни главорези да отмъкнат всички съкровища от галерията. Да даде в ръцете на хора като тези колекция, съдържаща най-доброто от човешките културни постижения в продължение на пет века. Нямаше да се чувства по-зле, ако го бяха принудили да изстреля ядрена ракета.

Той натисна клавиша. Лекото щракване му прозвуча като удар на съдбата. Наведе глава, затвори очи. Когато отново погледна, на дисплея пишеше „АЛАРМАТА ДЕЗАКТИВИРАНА“.

— Ето — простена Де Крешенцо. — Готово е. Вземете каквото искате.

— Още не сме приключили — отвърна Анатолий.

Бен завлече безчувственото тяло на Сканети през учебната зала до терасата, като остави кървава следа от ръката му. Вдигна го и го преметна върху парапета, така че и най-малкото побутване да го събори долу. Направи същото и с другия, после се върна в коридора, размота още малко маркуч и го отряза. Излезе на терасата и завърза единия край на маркуча за глезените им. Прецени височината до земята, намали я с около три метра и завърза другия край на маркуча за парапета на терасата. После бутна и двамата надолу. Те полетяха като най-спокойните бънджи скачачи на света и заподскачаха от еластичността на маркуча.

Бен погледна двете люлеещи се тела. Бяха безпомощни. Преметна един от автоматите им през рамо, взе пълнителя от другия и го мушна в задния си джоб. Хвърли през терасата празното оръжие и втората радиостанция и излезе.

Автоматът на Анатолий се стовари върху стъклото, което пазеше графиката на Гоя, и се разхвърчаха стъкла. Разчисти с цевта останалите остри ръбове, после метна автомата през рамо и посегна с две ръце да свали дървената рамка. Дръпна и откачи картината. Стана лесно. Никакви аларми. Никакви защитни механизми. Засмя се. Графиката беше негова.

Както и всичко останало, което успееше да изнесе. Старецът му може да е изкуфял, но той, Анатолий, не беше.

Върна се в стаята, притиснал Гоя към гърдите си. Роко Маси си играеше с радиостанцията и се мръщеше под маската.

— Беломо и Сканети не отговарят.

Анатолий не му обърна внимание.

— Благодаря за съдействието, господа — каза той на руски на тримата собственици на галерията. — Това беше всичко.

Остави картината на единия шкаф, свали автомата си и се обърна към Корсини. Лицето на дебелия лъщеше от пот. Той понечи да вдигне ръце с разширени от ужас очи, когато видя цевта на оръжието. Анатолий цъкна с език, ухили се и автоматът подскочи в ръцете му. Корсини се изопна назад, събори стола и падна тежко на пода. Анатолий завъртя автомата към Силвестри и натисна спусъка.

— По дяволите! — изруга той. — Празен е.

Роко Маси му хвърли нов пълнител. Анатолий изсумтя, хвърли празния и щракна новия на място. Зареди.

— Животни! — просъска Силвестри.

Следващите му думи бяха заглушени от изстрелите, които го събориха настрани и изпръскаха стената зад него с кръв. Пиетро де Крешенцо се беше свил като животно в капан и трепереше от ужас, когато Анатолий се обърна към него. От цевта на автомата излизаше тънка струйка дим. Анатолий я духна и се засмя. Направи крачка към Крешенцо.

— Беломо! Сканети! Обадете се! Къде се дянахте? Приемам — извика Роко Маси по радиостанцията.

Докато крачеше по коридора, Бен върна радиостанцията на канала, който използваха бандитите, и чу дрезгав глас: „Беломо! Сканети! Обадете се! Къде се дянахте? Приемам“.

Бен натисна бутона за предаване и каза:

— Боя се, че Антонио и Бруно няма да се присъединят към нас. В момента са възпрепятствани, така да се каже.