Клайв Касслер - Стрелата на Посейдон

Пит съзнаваше, че шлюзовете няма да са му от полза. Там Болке несъмнено упражняваше силно влияние, купено с много пари, както се бе убедил при шлюза „Педро Мигел“. Ако акостираше край шлюза и поискаше охраната да спре товарния кораб, щеше да бъде арестуван като Дърк и Ан и задържан, докато „Санта Рита“ не се озове в безопасност в открити води. Трябваше да открие друг начин.

Продължи покрай брега и забеляза, че край язовирната стена е хвърлила котва стара баржа, натоварена с тиня. Продължи още, зави пред самите шлюзове и мина покрай круизния кораб, който му се стори познат. Намали скоростта, за да прочете името, изписано под леко деформираната кърмова палуба, сетне се усмихна. В главата му започна да се оформя план.

— Чудесно! — промълви Пит. — Просто чудесно!

— Капитане, търсят ви по радиото от влекача край бакборда.

Капитан Франко се качи на мостика на круизния кораб и взе слушалката.

— Тук „Морска прелест“. Говори капитан Франко.

— Добро утро, капитане. Обажда се Дърк Пит — каза Пит и подаде главата си през прозореца на мостика на влекача, сетне помаха към круизния кораб.

— А, моят приятел Пит! — възкликна капитанът. — Колко малък е светът! Какво правиш тук? Да не работиш за администрацията на канала?

— Не точно. Изправен съм пред критична ситуация и се нуждая от помощта ти.

— Разбира се! Дължа кораба си и кариерата си на теб! Какво трябва да направя?

Двамата разговаряха няколко минути, след което капитанът остави слушалката, пристъпи към лоцмана, който стоеше на щурвала и наблюдаваше курса на кораба, и каза с неловка усмивка:

— Роберто. Изглеждаш ми гладен. Защо не слезеш долу и не хапнеш набързо? Ще те повикаме на мостика, когато наближим шлюзовете „Педро Мигел“.

Възрастният лоцман с побелели коси, който се бореше с махмурлука от снощното препиване с ром, мигом прие предложението.

— Благодаря, капитане. Езерото е достатъчно широко, така че няма да имаш проблеми — каза той и слезе от мостика.

Помощник-капитанът погледна Франко.

— Това е доста необичайно, капитане. Какво сте намислили?

Франко пристъпи към щурвала и впери блуждаещ поглед през прозореца.

— Слагам край на една кариера, която трябваше да приключи във Валпараисо — каза тихо той и започна да завива.

Пит се отдалечи от пътническия лайнер и сви рязко към брега. Целта му бе покритата с ръжда баржа, използвана при драгажни операции за почистване на дъното на канала. Натоварена почти догоре с тиня, тя газеше дълбоко и очакваше някой буксир, който да я откара до Тихия океан, където да изсипе товара си.

Пит акостира край баржата, върза влекача за релинга и хукна по палубата. Близо до носа откри дебелото швартово въже и с голяма мъка успя да го освободи от кнехта. Захвърли го настрани, хукна обратно към влекача и запали двигателя.

Застана встрани от баржата и я затика към по-дълбоки води. Тя се понесе към главния канал, затова Пит смени позицията на влекача и застана зад кърмата на баржата, след което я затика към шлюзовете.

На няколкостотин метра от него китайският кораб „Санта Рита“ стоеше пред шлюзовете в очакване вратите на камерата да се отворят. Пит погледна през рамо и видя, че „Морска прелест“ се носи към него с пълна мощност, включила и помощните двигатели, за да вземе завоя по-бързо.

Когато зърна „Морска прелест“, круизния кораб, който бе спасил в Чили, Пит реши да го използва като преграда, която да блокира входа в шлюзовете. „Санта Рита“ обаче вече бе заела позиция пред вратите и големият кораб просто нямаше как да застане между нея и шлюзовете. Резервният му план бе много по-дързък, макар да не гарантираше стопроцентов успех. Ако успееше да попречи на „Санта Рита“ да влезе в шлюзовете, щеше да й попречи и да излезе от тях. Имаше само един начин да направи това във водите на тясното езеро Мирафлорес.

Затика баржата и я насочи към шлюзовете, после зави на юг към мястото, където водите на езерото се разделяха на два ръкава. Вместо да тръгне към шлюзовете, избра другия път, който водеше към съседната язовирна стена. Огромният лайнер се изравни с него.

— „Морска прелест“ е в готовност — прозвуча гласът на капитан Франко по радиото.

— Разбрано, „Морска прелест“. Ще ви насоча.

Пит отклони влекача от баржата и мястото му бе заето от „Морска прелест“. Големият круизен кораб, който се движеше с висока скорост, опря носа си в кърмата на баржата.

— Чудесно, „Морска прелест“! — каза Пит. — Дайте всичко от себе си!