Scott Pratt - Несправедливост за всички

Анита загледа екрана, на който Хармън влезе в стаята за разпит и прочете на Томи правата му. За нейна изненада, Томи не спомена нищо за адвокат. После Хармън го остави сам три часа. Тони Милър още седеше в другата стая. През трите часа единственото, което агентите чуха от Томи, бе молбата му да отиде до тоалетната. През останалото време просто седя, облегнал глава на масата.

Тъкмо преди Анита, Норкрос и Хармън да влязат в стаята, за да разпитат Томи, Хармън извика агентите в кабинета си.

— Аз ще ръководя разпита — съобщи им той. — Вие двамата само ще наблюдавате и ще се учите. Единственият задоволителен резултат от разпита ще бъде подписано признание и арест за убийство първа степен и възнамерявам да го постигна.

Когато влязоха в стаята, Хармън седна точно срещу Томи. Анита се настани вдясно от него, а Норкрос — вляво. Анита огледа момчето внимателно. Видя уплашено хлапе, което страшно приличаше на баща си. Тя бе виждала снимки на Рей Милър във вестника и незабавно забеляза приликата. Томи беше млад и хубав, с тъмна коса и очи, леко гърбав нос, високи скули и чудесни черти.

— Къде беше, синко? — попита Хармън дружелюбно. — Търсихме те навсякъде.

— Пътувах известно време — отговори Томи.

— Искам да разбереш нещо от самото начало, Томи — каза Хармън. — Мога ли да те наричам Томи? Искам да знаеш, че сме тук, за да ти помогнем. Готови сме да направим всичко, за да ти помогнем да помогнеш на себе си. Вярваш в това, нали? Вярваш, че сме тук, за да ти помогнем? Ние сме твои приятели, синко. Не искаме да ти се случи нищо лошо.

Томи кимна безмълвно. Анита си помисли, че видя облекчение по лицето му. Искаше й се да му каже, че Хармън не бе негов приятел. Искаше й се да го посъветва да изиска адвокат, но остана на мястото си мълчаливо, както й бе наредил Хармън.

— Прочетох ти правата по-рано, нали? — продължи Хармън. — Знам, че баща ти беше адвокат, така че би трябвало да си запознат с правата си. Но в закона настъпиха някои промени. Върховният съд казва, че вече нямаш конституционно право да изискаш адвокат по време на разпит. Но все още имаш право на адвокат и не си задължен да говориш с мен, ако не искаш. Разбираш ли това?

— Разбирам — отговори Томи.

— Сигурен ли си, че не искаш адвокат по време на този разпит?

— Мислех си за това откакто ме арестувахте — каза Томи. — Нямам какво да крия. Просто искам да оставя всичко това зад себе си.

— Естествено, че искаш. Освен това само човек, извършил нещо лошо, се нуждае от адвокат, прав ли съм? Само виновните се нуждаят от адвокати.

— Къде е майка ми?

— В друга стая в този коридор. Добре е.

— Тя ще влезе ли в затвора?

— Всичко зависи от това как ще мине разговорът ни — отговори Хармън. — Имаш ли нужда от нещо? Нещо за пиене? Или за ядене? Цигара?

— Малко вода — каза Томи.

Хармън кимна на Анита.

— Донеси вода на момчето.

Тя се върна бързо с бутилка вода, засегната от грубия начин, по който Хармън й бе заповядал. Томи поднесе шишето към устата си. Ръцете му трепереха леко. Разбираемо, като се имат предвид обстоятелствата.

— Предполагам, знаеш защо си тук — възобнови разпита Хармън.

— Да, господине. Мисля, че искате да говорите с мен за убийството на съдия Грийн.

През следващите двайсет минути Томи даде на Хармън същите отговори, които бе дал на Джак Дилард преди две седмици. Припомни си вечерта доколкото можеше, но не успя да отговори на въпросите относно действията му, след като бе напуснал гробището. Съобщи на Хармън, че се събудил пред магазин и отишъл с колата до дома на семейство Дилард. Каза му как дрехите му миришели на бензин и госпожа Дилард му предложила да ги изпере. Призна, че избягал от дома си, защото майка му му казала, че полицията го подозира в убийството на съдията. Но не знаел откъде тя е научила за това. Веднага щом се върнал у дома през онази сутрин, майка му го посъветвала да замине. Избягал от полицията в Дърам по същата причина — страх. Не мислел, че полицията ще повярва на историята му, че просто не си спомня. Обясни как дал колата си на непознат в Северна Каролина, защото знаел, че полицията ще я издирва, как пътувал на автостоп и с автобуси, отсядал в евтини мотели по пътя. Когато свърши, Хармън се облегна назад и скръсти ръце.

— Казваш, че дрехите ти миришели на бензин? — попита той.

— Трябва да съм се полял с бензин, когато пълнех резервоара. Но не си спомням.

— Къде е магазинчето, пред което си се събудил?

Томи му обясни и Хармън и Норкрос излязоха в коридора за няколко минути.