Харлан Кобен - Шест години

— Не съм съвсем наясно…

— Разбрахте ли какво искам да ви кажа?

— Разбрах, разбрах. Няма да мръдна от мястото си. Но мога ли да ви задам един въпрос?

Даде ми знак да продължа.

— Откъде сте убедена, че не съм въоръжен?

— Наблюдавам ви, откакто дойдохте. Така, както сте облечен, няма къде да криете оръжие.

Кимнах, после казах:

— Нали не си мислите сериозно, че съм дошъл да ви причиня злина?

— Не го мисля. И все пак, както се казва, предпочитам да заложа на по-сигурното.

— Давам си сметка, че тая история със сватбата във Върмонт наистина звучи ненормално.

— Така е. Но от друга страна е прекалено налудничава, за да е лъжа.

Пак млъкнахме за секунда. А погледите ни се върнаха към колибата на хълма.

— Той беше безкрайно добър човек — каза Дилия Сандерсън. — Тод можеше да натрупа състояние чрез частния си кабинет, но предпочете да посвети почти цялото си време на „Ново начало“. Нали знаете за какво става дума?

Чувал бях това название, но в момента не включвах.

— Боя се, че не се сещам.

При което тя всъщност се усмихна.

— Ау, ама как може да се явите толкова неподготвен? „Ново начало“ е фондацията, която Тод основа заедно с неколцина други възпитаници на Ланфорд. За него тя беше всичко на този свят.

Сега вече се сетих. Спомената беше в некролога, макар тогава да не долових никаква връзка между фондацията и Ланфорд.

— И с какво се занимаваше „Ново начало“?

— Оперираха случаи на заешка уста в чужбина. Правеха и наложителни козметични операции след изгаряния, на белези и така нататък. Все процедури, които променяха изцяло живота на пациентите им. Наистина им даваха „ново начало“. И Тод посвещаваше целия си живот на тази кауза. Та когато споменахте, че сте го видели във Върмонт, веднага си казах, че не може да бъде. По онова време той работеше в Нигерия.

— Да, но не съвсем — отбелязах.

— Тоест вие твърдите пред вдовицата му, че съпругът й я е лъгал, така ли?

— Не. Само твърдя, че преди шест години на двадесет и осми август Тод Сандерсън беше във Върмонт.

— За да се жени за бившата ви приятелка художничката?

Не си направих труда да й отговоря.

По бузата й се стече сълза.

— Тод са го изтезавали, преди да го убият. Подложили са го на страшни мъчения. Кое ли е наложило да се отнесат така с него?

— Нямам представа.

Тя завъртя глава.

— Като казвате, че са го изтезавали — изрекох бавно, — значи ли това, че не са го просто убили?

— Да.

И пак не ми дойде наум как по-тактично да задам следващия си въпрос, поради което заложих на прямотата.

— По какъв начин са го изтезавали?

Но още преди да ми отвърне, у мен се появи чувството, че отговорът ми е известен.

— С инструменти — изхлипа Дилия Сандерсън. — Завързали го за стола и го измъчвали с инструменти.

С кацането ми в Бостън установих, че на новия ми телефон се е получило съобщение от Шента Нюлин: „Чух, че те изритали от кампуса. На всяка цена трябва да се срещнем“.

И още не излязъл от летищния терминал й позвъних. А първото, което тя ме попита, беше къде съм.

— На аерогара „Лоугън“ — отвърнах.

— Добре ли пътува?

— Прекрасно. Искаш да се срещнем, значи?

— Очи в очи. Идвай направо в офиса ми.

— Не забравяй, че не съм желан в кампуса.

— Ох, да бе, за миг забравих. Пак в „Джуди“ тогава? След час?

С пристигането си я заварих да ме чака на масата в ъгъла с питие пред себе си. Яркорозово с парче ананас отгоре.

— Само чадърчето не го виждам — посочих чашата й.

— Ти за почитателка на уискито със сода ли ме имаше?

— Да, но без сода.

— Бъркаш. Колкото по-плодова ми е напитката, толкова по-добре.

Седнах на насрещния стол. Шента взе чашата и отпи през сламката.

— Доколкото разбрах, бил си замесен в нападение над студент — каза.

— Ти да не си вече на длъжност към ректора Трип?

Тя се намръщи над плодовия си коктейл.

— Какво точно стана?

Разправих и всичко от игла до конец: и за Боб и Ото, за вана, за убийството при самозащита, за бягството ми от вана, за търкалянето по хълма. Изражението й оставаше непроменено, но зад очите й си личеше как зъбните колелца се превъртат.

— И разказа ли всичко това пред полицията?

— Горе-долу.

— В какъв смисъл „горе-долу“?

— Ами бях доста пиян. Та са склонни да смятат, че си измислям за отвличането и за това, че съм убил човек.

Тя ме изгледа така, сякаш виждаше пред себе си най-големия глупак в историята на човечеството.