— Това картини от дроновете ли са? – попита Хуан.
— От онези, които контролирам. Кензит контролира един, но аз държа автопилотите на другите два. Номерът е, че той не го знае. Но въпреки това на ръчно управление QF-16 е много маневрен. Бих изгубил стопроцентово при пряк двубой. Така че въпросът е как да се сблъскам с неговия дрон, преди да е свалил „Еър форс 2“.
Хуан погледна картата, показваща как дроновете приближават вицепрезидентския самолет североизточно от Куба, и забеляза, че те се намират близо до мястото на Кензит. Вероятно с нетърпение очакваше да види как „Еър форс 2“ пада недалеч от яхтата му.
— Да опитаме двоен подход. Ако единият не сработи, другият може и да успее. Мислиш ли, че ще забележи лека промяна в курса на някой от дроновете, които не контролира?
Мърф потърка замислено брадичката си.
— Вероятно не. Особено ако вниманието му е насочено към нещо друго.
— Тогава програмирай един от дроновете за постепенно приближаване, с една педя на секунда. Когато
Кензит осъзнае какво става, дроновете вече ще се сблъскат.
— Това ми хареса. Какво ще му отвлече вниманието?
Хуан се усмихна.
— Ще накараме другия дрон внезапно да пикира. Програмирай го да се насочи към координатите, които получаваме от Ерик.
Мърф погледна картата и когато се обърна, усмивката му беше по-широка и от тази на Хуан, докато вкарваше с удоволствие данните.
— Не се облягай на стола ми – сопна се Кензит на Уошбърн с тон, който при нормални обстоятелства не би използвал към човек, на когото е писано да стане президент на Съединените щати. Не му пукаше обаче. Бившият губернатор непрекъснато буташе стола му и му пречеше да се съсредоточи. Кензит започваше да съжалява, че е взел Уошбърн да гледа окончателното унищожаване на „Еър форс 2“.
— Извинявай – за втори път каза Уошбърн и се дръпна до стената. – Още колко остава до сблъсъка?
— Малко… Ето го! – Той посочи точката, появила се на синьото небе пред водещия дрон. – Разстоянието е осем километра. Ние летим със скорост петстотин километра в час, така че ще стигнем до него след шейсет секунди.
— Ами ако не уцелиш?
— Пилотът ще се опита да предприеме избягващи маневри, но няма да се получи. Изтребител като този може да прави акробатики около един „Боинг 747“, а аз разполагам с цели три.
Един от дроновете внезапно пикира. В същия момент Кензит изгуби сигнала му.
— По дяволите!
— Какво? – Уошбърн отново се облегна на облегалката му, но бързо се усети и се дръпна с поредното „Извинявай“.
Изгубихме третия дрон. Трябва да е някаква повреда.
— Можеш ли да я оправиш?
— Не си заслужава, след като сме толкова близко до целта. Остава ни един резервен дрон, ако този се провали.
Кензит беше насочил „Сентинел“ към кабината на „Еър форс 2“ и гледаше как двамата пилоти се готвят да избегнат приближаващите дронове. Бяха получили предупреждение от командването на военновъздушните сили и се опитваха да се измъкнат, но усилията им нямаше да променят нищо. Тъй като можеше да чува и вижда всичко, което планират, Кензит беше в състояние да се адаптира с едва ли не свръхестествена бързина. Индикаторите за гориво на дроновете показваха, че могат да останат във въздуха още петнайсет минути, така че можеше дори да си поиграе малко с вицепрезидентския самолет, преди да го довърши. Едва ли скоро щеше да му се удаде възможност да си играе с истински самолети.
После реши, че няма да рискува. Беше работил почти три години, за да стигне до този момент. Не мажеше да си позволи още някаква повреда като онази, която свали „Куейл 3“.
„Еър форс 2“ растеше пред камерата на дрона и вече се различаваше ясно. Пилотите се бяха разбрали да изчакат изтребителите да стигнат на около осемстотин метра от самолета, преди да направят рязък завой надясно, без да подозират, че опитът им е напразен.
Кензит изтри потните си длани в панталоните и грабна контролера за последния подход. Беше се ухилил като безумец от силата, която беше буквално в ръцете му. Предстоеше да промени света, точно както бе обещал.
Усмивката му изчезна, когато камерата на контролирания от него дрон показа нещо странно. Тесен вертикален ръб бавно се издигаше в кадъра отдолу и отдясно. Гледката бе толкова нелепа, че не осъзна какво е, докато не видя надписа USAF.
Опашната перка на другия дрон.
— Не – задъхано промълви той. После изкрещя „НЕ!“ и рязко зави наляво.
Читать дальше