Основното тяло на ракетата се пръсна и се заби в морето, но едно доста голямо парче продължи да се премята към тях със свръхзвукова скорост. Метални фрагменти се забиха в корпуса на „Орегон”.
— Доклад за щетите – нареди Хуан.
Макс направи справка с външните камери.
— Няма пробив на корпуса, но изгубихме радара на картечницата. Зареждам „Метал Сторм“.
— Приближава втора ракета! – предупреди Линда. – Две минути до целта.
— Обръщам на сто и осемдесет градуса, за да използваме картечницата на десния борд – каза Хуан, докато завърташе „Орегон“. – Бъди готов с „Ексосет“, Макс.
— Първо ни трябва цел – възрази Макс. – Можем да улучим всеки съд от другата страна на острова, ако не разполагаме с точните координати на кораба, който стреля.
Хуан погледна към Мария, която се взираше втрещено в него, вдигнала телефона към ухото си.
— Побързай, моля те – каза й той.
Капитаните на „Маракайбо“ и „Валера“ подаваха отчаяни сигнали за изстрелващ ракети кораб до тях, когато втората „Клуб“ се понесе над острова, разделящ Руис от „Орегон“. По безсилието на противника Руис виждаше, че планът й да наеме кораби, които да плават до „Реина Азул“, е имал желания ефект. Кабрило нямаше куража да стреля слепешком към нея, когато на по-малко от километър от двете й страни имаше два товарни кораба с невинни екипажи. Въпреки огромния залог той бе твърде слаб, за да рискува и да потопи някой, който не участва в битката.
Тя наблюдаваше „Орегон“ на монитора, свързан с камера от другата страна на широкия тринайсет километра остров. Кензит я беше предупредил, че ще е прекалено зает и няма да може да й осигурява в реално време информация за местоположението на „Орегон“, така че посред нощ тя беше изпратила двама свои хора да разположат камерата с мощен предавател на един пустеещ плаж от другата страна на острова. Когато корабът на Кабрило се появи по единствения курс, който можеше да поеме от Бая де Гран Пиер, Руис атакува.
Както я бяха предупредили хората й, контролът върху ракетите беше ограничен заради разположението на контейнера на стария товарен кораб, поради което можеха да ги изстрелват само една по една. Отначало Руис беше бясна заради тази спънка, но сега доста се забавляваше, като гледаше как „Орегон“ се брани отчаяно от ракетите. Високотехнологичният кораб нямаше да може да ги сваля безкрайно. Една от тях щеше да премине през защитите му.
— Лодката готова ли е за евакуация? – попита тя капитана.
— Да, адмирале – отвърна той. – Вързана е за левия борд.
— А бомбите? Искам да разкарам и трите кораба веднага щом „Орегон“ се пречупи.
— Всички са в готовност и очакват сигнал за взривяване. – Капитанът й връчи дистанционния детонатор.
— Отлична работа, капитане – похвали го тя. – Ще получите висок пост в правителството ми, когато стана президент.
Сигналите за помощ продължаваха, но тя не се безпокоеше, че някакви власти ще се отзоват. Хаити беше със символична брегова охрана и нямаше никакъв военноморски флот, така че в най-добрия случаи можеха да изпратят някой полицейски катер или да помолят за помощ Доминиканската република. Тя й хората й отдавна нямаше да са тук, когато те най-сетне се мобилизират.
Втората „Клуб“ се стрелна към „Орегон“ и Руис беше сигурна, че този път ще премине през защитите, но ракетата се взриви далеч от кърмата от защитния огън и обсипа кораба с отломки. По палубата затанцуваха пламъци и този път тя със задоволство установи, че са истински, а не фалшификацията, която бе видяла край бреговете на Пуерто Ла Крус.
Единственото разочарование бе, че Кабрило не знаеше кой ще потопи любимия му кораб. Тя обаче знаеше, а това бе единственото, което имаше значение.
Време беше да приключва.
Руис поднесе радиостанцията към устата си.
— Изстреляйте третата ракета.
— Тази отнесе „Метал Сторм“ – докладва Макс. – Останаха само двете картечници.
— Ще обърна така, че и двете да могат да стрелят по следващата ракета – каза Хуан и обърна „Орегон“ към Ил дьо ла Гонав. – Как върви, Мария?
— Свързах се с капитан Гарсия по сателитния му телефон – тържествуващо отвърна тя. – Много е смутен. Какво да му кажа?
— Може ли да се свърже с капитана на „Маракайбо“ но не по радиото?
Мария предаде въпроса.
— Да, той също има сателитен телефон.
Читать дальше