Линкольн Чайлд - Ловецът на глави

— Ако го погледнеш от тази гледна точка – да. Не е лесно да отсечеш главата на човек с един-единствен удар, особено ако е прав. И да го направиш, без да те изпръска кръвта? Да, бих казал, че това изисква сериозна практика.

Д’Агоста потрепери.

— Благодаря ви, това беше всичко – кимна Пендъргаст.

Срещнаха се с човека от Комисията по ценните книжа и борсите в стаята на охраната в мазето. По пътя надолу, докато прекосяваха фоайето, видяха отвън пред сградата струпана тълпа. В началото Д’Агоста си помисли, че това е непокорната преса. Разбира се, имаше хора и от медиите, но повечето бяха други. Размахваните плакати и приглушеното скандиране показваха, че беше демонстрация срещу единия процент богаташи. Проклетите нюйоркчани използваха всяка възможност да протестират.

— Искате ли да седнем там да поговорим? – попита той и посочи зоната за сядане в чакалнята. Техниците от Нюйоркското управление на полицията привършваха свалянето и подготовката на последния запис от охранителните камери.

— Защо не?

Тримата седнаха на столовете: мъжът от комисията, Пендъргаст и той.

— И така, агент Мелдръм – започна Д’Агоста, – информирайте ни за разследването на Комисията за ценните книжа и борсите.

— С най-голямо удоволствие. – Мелдръм му подаде визитката си. – Разпоредих се да ви изпратят копие на нашите файлове.

— Благодаря.

— Бърч са или по-скоро бяха съпружеска двойка от двайсет и две години. По време на финансовата криза изградиха инвестиционна схема, която се възползваше от хора с проблемни ипотеки. През 2012 схемата рухна и те бяха арестувани.

— Не са ли влезли в затвора?

Мелдръм разтегна устни в невесела усмивка.

— Затвор? Съжалявам, лейтенант, но къде сте прекарали последните десет години? Не мога да изброя случаите, по които съм работил, когато вместо да ги даваме под съд, ние договаряхме споразумение и налагахме глоба. Тези двама мошеници бяха плеснати през ръцете, но бързо отвориха нова схема за ограбване: „ЛФК Файненшъл“.

— Какво са правили?

–Атакуват съпрузите на войници и пенсионирани ветерани. Работят с две основни схеми на измама. Имате войник в чужбина – обикновено съпругата е тук и преживява финансови затруднения. Караш жената да поеме ипотека върху къщата с балонно плащане. В началото се връщат малки суми, които постепенно нарастват до размер, който хората не могат да изплащат. ЛФК й взимат къщата, продават я и прибират парите.

— Това законно ли е?

— В повечето случаи. Освен ако няма специални правила за възбрана на публичната продан на имота на действащ войник и те са ги нарушили. Тук се появявам аз.

— А втората схема?

— ЛФК откриват вдовица на ветеран, която живее в хубава и напълно изплатена къща. Те я притискат да поеме малка обратна ипотека върху къщата {25} 25 В САЩ, ако живеете в собствено жилище и сте най-малко на 62 г., може да го ипотекирате т.е. да получите заем (обратна ипотека) и да не я изплащате до края на живота си, стига да не го продадете. – Б.пр. . Нищо работа, прави се непрекъснато. Обаче ЛФК налага неустойка на обратната ипотека по някаква измислена причина: неплащане на жилищна застраховка и други фиктивни или дребни нарушения на условията. Достатъчни да вземат къщата, да я продадат и да задържат неприличен процент от реализираната сума за такси, глоби, лихви, наказателни плащания и други измислени разноски.

— С други думи, тези двамата са били чиста проба измет.

— Точно така.

— Вероятно са имали много врагове.

— О, да. Преди време в тази сграда имаше престрелка. Войник, който беше изгубил дома си, дойде и обстреля мястото, преди са се самоубие.

— Да, спомням си – кимна Д’Агоста. – Значи смятате, че двамата са били убити от жертва, която е искала да си отмъсти?

— Това е разумна хипотеза и е първото, което си помислих, когато ми се обадиха от кабинета на главния прокурор.

— Обаче сега не мислите, че е вярно?

— Не. Струва ми се напълно ясно, че е същият психар, който е обезглавил другите три жертви. Отмъстителят е наказал богатите боклуци. Точно както беше описано в „Поуст“.

Д’Агоста поклати глава. Колкото и да му беше неприятно това копеле Хариман, теорията му започваше да изглежда все по-логична. Погледна към Пендъргаст и не можа да се сдържи да не попита:

— Ти какво мислиш?

— Чудесна идея.

Д’Агоста изчака малко, но скоро стана ясно, че агентът няма да каже нищо повече.

— Това е лудост. В оживена офис сграда посред бял ден са обезглавени двама души! Как е минал убиецът през охраната, как е влязъл в кабинета на двойката, как ги е убил, как е отсякъл главите им и е излязъл? Без никой да види нещо? Изглежда направо невъзможно. Като в историите за затворени помещения на… как се казваше… Диксън Кар {26} 26 Американски писател, творил в Англия, създател на стила „мистерията на заключената стая“. – Б. пр. .