Джон Вердън: Не заспивай

Обърна се и тръгна към хотела с цялото спокойствие, което успя да събере. Накрая стигна до Мадлин и Хардуик при пикала.

Тя го погледна въпросително, после — загрижено.

— Ще влезем ли?

Гърни кимна.

Когато тръгнаха към вратата на хотела, Хардуик погледна към пътя и направи фуния с дланите си около едното си ухо. Затананика си мелодията от „Самотния рейнджър“. Няколко секунди по-късно на пътя се показа колона от полицейски автомобили.

Гърни и Мадлин останаха известно време сами в Големия салон. Взеха бутилка изворна вода от барчето и я изпиха.

След дълго мълчание Мадлин попита:

— Ще ми кажеш ли?

Гърни изчака за минута, докато стомахът му се успокои. Умът му да се избистри. Не се сети деликатен начин да поднесе новината.

— Видях онова, което е останало от Норис Ландън.

Очите ѝ се разшириха от ужас.

— Явно не е стигнал далеч, след като го раних. Сигурно е паднал на пътя и снегът го е покрил.

— Покрил го е… и сутринта… Джак… О, боже!

След всичко, което беше видял в кариерата си на детектив, дори след ужасните сцени от миналата нощ, съдбата на Ландън го потресе — да бъде смлян на хиляди парченца. Може би в пълното анихилиране на агента имаше някакво дълбоко, мрачно предупреждение.

Прах при праха. Всекиму каквото се полага.

Изведнъж се почувства изтръпнал и изтощен.

Мадлин го хвана за ръката.

— Ела, седни на дивана.

Той я остави да го заведе. Тя седна до него, силно стиснала ръката му.

Гърни изгуби представа за време.

След малко тя каза:

— Поне всичко свърши.

— Да.

— Какво ще им кажеш?

— Само това, което знам със сигурност. Че раних Норис Ландън и той избяга в тъмния коридор. Другото оставям на тях.

Гърни се замисли, че зимата тепърва започва.

Щеше да завали сняг, да вали много.

От Гробищния хребет и Дяволския зъб щяха да духат ветрове.

И накрая Вълчето езеро щеше да запази последната си зловеща тайна за себе си.

Той опря глава на рамото на Мадлин.

Топлината на тялото ѝ проникна в неговото.

Докато се унасяше, се запита къде е отлетял ястребът.

И къде пак щеше да кръжи.

Издание:

Джон Вердън. Не заспивай

Американска. Първо издание

Превод: Марин Загорчев

Редактор: Димитър Риков

Коректор: Правда Василева

Графично оформление: Мая Яначкова

Корица: Радослав Донев

Печат: ФолиАрт ООД

Формат: 60/84/16

Печатни коли: 26,5

Издателство „СофтПрес“

София, 2017

ISBN 978-619-151-349-9

Сканиране: Sqnka, TtRG

Разпознаване, обработка и корекции: WizardBGR, chitanka.info

Специално за TtRG!

От weasel — невестулка (англ.) — Б.пр.