Дэн Браун - Произход

— Амбра, ти си музейна уредничка, сигурно с Едмънд често сте разговаряли за изобразително изкуство — каза Лангдън. — Случайно да ти е споменавал точно какво му допада най-много в Гауди?

— Само това, което посочи и Уинстън — отвърна тя. — Че неговата архитектура сякаш е сътворена от самата природа. Пещеричките на Гауди като че ли са изваяни от ветровете и дъждовете, носещите стълбове като че ли израстват от самата земя и плочниците му приличат на първични морски организми. — Сви рамене. — Каквато и да е конкретната причина, Едмънд толкова се е възхищавал на Гауди, че се е преместил да живее в Испания.

Професорът я погледна изненадано. Знаеше, че Кърш има къщи в няколко държави по света, но наистина през последните години се беше установил в Испания.

— Искаш да кажеш, че той се е преместил тук заради творбите на Гауди, така ли?

— Така мисля. Веднъж го попитах: „Защо в Испания?“, и той ми отговори, че му се удал рядък шанс да наеме уникален имот — нещо невиждано в целия свят. Предполагам, че е имал предвид апартамента си.

— Къде е апартаментът му?

— Едмънд живееше в Каса Мила, Робърт.

Лангдън ахна.

— В онази Каса Мила ли?

— Друга просто няма — отвърна Амбра. — Миналата година е наел мансардата, която обхваща целия последен етаж.

На Робърт му трябваше време, за да осмисли тази информация. Каса Мила беше една от най-прочутите сгради на Гауди — изумително оригинална „къща“, чиято многоетажна фасада с извити балкони напомняше на каменна кариера, откъдето и популярния ѝ прякор Ла Педрера.

— Последният етаж не е ли музей на Гауди? — Лангдън си спомняше едно от посещенията си там в миналото.

— Да — потвърди Уинстън. — Само че Едмънд направи дарение на ЮНЕСКО, което е обявило сградата за обект на световното културно наследство, и те се съгласиха за две години да затворят музея и да му позволят да живее там. В края на краищата в Барселона има още много произведения на Гауди.

„Кърш е живял в музея на Гауди в Каса Мила?! — озадачи се професорът. — И се е нанесъл там само за две години?“

— Едмънд даже помогна за създаването на нов учебен филм за архитектурата на тази сграда — прибави компютърът. — Струва си да се види.

— Филмът наистина е много интересен — съгласи се Амбра, наведе се напред и докосна браузъра. Отвори се клавиатура и тя въведе адреса: Lapedrera.com. — Трябва да го изгледаш.

— В момента май нещо шофирам — отбеляза Робърт.

Амбра се пресегна към кормилната колона и двукратно дръпна едно лостче. Лангдън усети, че воланът изведнъж се „вкаменява“ в ръцете му, и мигновено забеляза, че колата започва да се управлява сама в идеалния център на пътната лента.

— На автопилот е — поясни тя.

Усещането беше доста смущаващо и професорът неволно продължи да държи дланите си на волана и крака си на спирачката.

— Спокойно. — Амбра постави ръка на рамото му. — Така е много по-безопасно, отколкото ако шофира човек.

Лангдън неохотно отпусна ръце в скута си.

— Така е по-добре — усмихна се тя. — Сега можеш да гледаш филма за Каса Мила.

Филмът започваше с кадри на океан, сякаш заснет от хеликоптер, летящ само на метри над вълните. В далечината се издигаше остров — каменна планина с отвесни скали, които се устремяваха стотици метри над разбиващите се вълни.

Над върха ѝ се появи текст.

През следващата половин минута прибоят започна да извайва в скалите характерния органичен облик на Каса Мила. После вълните нахлуха вътре, образуваха кухини и помещения като пещери, в които водопади изсякоха стълбища, поникнаха увивни растения, които се преплетоха в железни парапети, подовете се покриха с килими от мъх.

Накрая камерата се отдръпна обратно в морето и разкри Каса Мила в днешния ѝ вид — „каменната кариера“, изваяна от грамадна планина.

Робърт трябваше да признае, че Едмънд бе имал усет за драматизъм. Този компютърно генериран филм го изпълни с желание отново да посети прочутата сграда.

Той насочи вниманието си към пътя, пресегна се и като изключи автопилота, отново пое управлението.

— Дано онова, което търсим, е в апартамента на Едмънд. Трябва да открием паролата.

Командир Диего Гарса водеше четиримата въоръжени агенти от Гуардия Реал по Пласа де ла Армерия, като гледаше право напред и не обръщаше внимание на шумните репортери зад оградата, които бяха насочили телевизионните си камери към него между вертикалните пръчки и с викове настояваха за коментар.