Дэн Браун - Произход

„После пък идва принц Хулиан“ — каза си Мартин.

Младата жена знаеше, че дължи назначението си на престолонаследника, но напоследък той определено усложняваше работата ѝ. Преди няколко седмици принцът беше направил най-големия си публичен гаф.

В предаване на живо по национална телевизия дон Хулиан коленичи и направи нелепо предложение на Амбра Видал. Тази смехотворна ситуация можеше да е по-неловка само ако Амбра му беше отказала, което, за щастие, тя бе проявила благоразумието да не направи.

За съжаление музейната директорка се оказа доста по-чепата, отколкото очакваше Хулиан, и последиците от неординарното ѝ поведение през този месец се бяха превърнали в един от основните пиар проблеми на Мартин.

Тази вечер обаче, изглежда, бяха забравени всички прегрешения на Амбра. Медийното цунами, предизвикано от събитията в Билбао, набираше безпрецедентни мащаби. През последния час светът се разтърсваше от развихрилите се конспиративни теории, сред които няколко нови скандала около епископ Валдеспино.

Най-сериозният от тях се отнасяше за убиеца от музея „Гугенхайм“, който бил допуснат до презентацията на Кърш „по нареждане на някого от кралския дворец“. Тази инкриминираща новина даде начало на безброй конспиративни теории, обвиняващи прикования на легло крал и епископ Валдеспино в заговор за ликвидиране на футуриста, истински бог в дигиталния свят и любим американски герой, избрал да живее в Испания.

„Това ще унищожи Валдеспино“ — помисли си пиарката.

— Слушайте всички! — извика влезлият в контролния център Гарса. — Принц Хулиан и епископ Валдеспино са заедно някъде в двореца! Проверете всички камери и ги открийте. Незабавно!

Началникът на Гуардия Реал се втурна в офиса на Мартин и тихо я осведоми за ситуацията с престолонаследника и епископа.

— Как така са изчезнали? — смая се тя. — И са оставили джиесемите си в сейфа на принца?!

Гарса сви рамене.

— Явно за да не ги намерим.

— Трябва да ги намерим — заяви Мартин. — Принц Хулиан веднага трябва да направи изявление и доколкото може, да се дистанцира от Валдеспино. — И разказа на Гарса последните новини.

Сега беше негов ред да се смае.

— Всичко това са приказки. Не е възможно Валдеспино да стои зад каквото и да е убийство.

— Така или иначе, покушението, изглежда, е свързано с Католическата църква. Някой е открил пряка връзка между убиеца и високопоставен духовник. Погледнете. — Тя отвори последния материал в КонспирасиНет, който пак се приписваше на разобличителя monte@iglesia.org. — Постнаха го буквално преди минути.

Гарса зачете и възкликна:

— Папата? Авила има лична връзка с…

— Дочетете го.

Когато свърши, командирът се дръпна от екрана и неколкократно примигна, сякаш искаше да се събуди от някакъв кошмар.

В този момент от контролния център извика мъжки глас:

— Командир Гарса? Открих ги!

Гарса и Мартин припряно отидоха при масата на агент Суреш Бала, специалист по електронно наблюдение от индийски произход, който им посочи записа от охранителна камера на монитора си. Виждаха се две фигури — едната с епископски одежди, другата с официален костюм. Като че ли вървяха по горска пътека.

— В Източната градина — каза Суреш. — Преди две минути.

— Излезли ли са от сградата?! — попита Гарса.

— Един момент. — Суреш превъртя записа и успя да проследи епископа и принца на различни камери, разположени на известно разстояние една от друга в дворцовия комплекс. Двамата мъже напускаха градината и прекосяваха един вътрешен двор.

— Къде отиват?!

Мартин отлично знаеше къде отиват и забеляза, че Валдеспино ловко заобикаля отдалече колите на медиите на главния площад.

Както и очакваше, епископът и Хулиан стигнаха до южния служебен вход на Катедрал де ла Алмудена. Валдеспино отключи вратата и въведе принца вътре. Вратата се затвори след тях.

Гарса безмълвно се взираше в екрана и очевидно се опитваше да осмисли видяното.

— Дръжте ме в течение — нареди той накрая и даде знак на Мартин да се дръпнат настрани.

Когато се отдалечиха, за да не могат да ги чуват, командирът зашепна:

— Нямам представа как епископ Валдеспино е убедил дон Хулиан да напусне с него двореца и да си остави телефона, обаче принцът явно не подозира за обвиненията срещу Валдеспино, иначе щеше да знае, че трябва да се дистанцира.

— Съгласна съм — каза пиарката. — И дори не ми се мисли какво цели епископът, но… — Тя млъкна.