Дэн Браун - Произход

— Колебая се, защото не мога да повярвам, че приказката има щастлив край. — Амбра отпусна раменете си и топло се усмихна на Хулиан. — Разбира се, че ще се омъжа за теб, принц Хулиан.

Студиото избухна в диви овации.

Хулиан се изправи и я прегърна. И в този момент ѝ хрумна, че никога досега не са се прегръщали за повече от миг.

След десет минути двамата седяха в неговата лимузина.

— Виждам, че те стреснах — каза престолонаследникът. — Извинявай. Исках да съм романтичен. Изпитвам силни чувства към теб и…

— Хулиан — рязко го прекъсна тя. — И аз изпитвам силни чувства към теб, но ти ме постави в ужасно положение! Изобщо не предполагах, че ще ми направиш предложение, и то толкова скоро! Ние с теб почти не се познаваме. Имам да ти казвам толкова много неща — важни неща за моето минало.

— Миналото ти няма никакво значение.

— Може и да има. Огромно значение.

Той се усмихна и поклати глава.

— Обичам те. Няма да има значение. Убеди се сама.

Амбра впери очи в него. „Добре тогава“. Определено не беше искала този разговор да започне така, но той не ѝ оставяше избор.

— Ето какво, Хулиан. Като малка получих ужасна инфекция, от която едва не умрях.

— Добре.

Докато говореше, Амбра усещаше, че в душата ѝ зейва огромна пустота.

— И в резултат мечтата ми да имам деца… е, ще си остане само мечта.

— Не те разбирам.

— Аз не мога да имам деца, Хулиан — безизразно каза тя. — Заради здравословните проблеми в детството ми съм стерилна. Винаги съм искала деца, но не мога да имам свои. Съжалявам. Знам колко е важно това за теб, обаче ти направи предложение на жена, която не може да ти роди наследник.

Хулиан пребледня.

Амбра го пронизваше с поглед, предизвикваше го да отговори. „Сега е моментът да ме прегърнеш и да ми кажеш, че всичко е наред, Хулиан. Сега е моментът да ми кажеш, че това няма значение, че въпреки всичко ме обичаш“.

И тогава се случи.

Хулиан едва забележимо се отдръпна от нея.

В този момент Амбра разбра, че всичко е свършило.

Отдел „Електронна сигурност“ се намира в няколко стаи без прозорци на подземния етаж в кралския дворец, изолиран от огромната казарма и оръжейна на Гуардия Реал. В отдела има десетина компютърни маси, разделени една от друга с ниски стени, телефонна централа и стена с монитори за охранителните камери. Осемчленният персонал — всички на възраст под трийсет и пет — отговаря за осигуряване на защитени комуникационни мрежи за служителите на двореца и Гуардия Реал и за осъществяване на електронното наблюдение на самата сграда.

Както винаги и тази вечер вътре беше задушно и миришеше на приготвени в микровълнова фурна нудъли и пуканки. Флуоресцентните лампи жужаха.

„Ненапразно поисках да разположат офиса ми тук“ — помисли си Мартин.

Въпреки че завеждащата „Връзки с обществеността“ формално не се числеше към Гуардия Реал, работата ѝ изискваше да има достъп до мощни компютри и опитен технически персонал, затова отдел „Електронна сигурност“ ѝ се беше сторил по-подходящо работно място от необорудваните кабинети на горния етаж.

„Тази вечер ще имам нужда от цялата техника, с която разполагаме“ — каза си тя.

През последните няколко месеца основната ѝ задача се изразяваше в това да помага на двореца да не се отклонява от официалната си линия по време на постепенното поемане на властта от принц Хулиан. Не беше лесно. Предаването на щафетата стимулираше провеждане на демонстрации против монархията.

Според конституцията монархията представляваше „символ на извечното единство и стабилност на Испания“. Мартин обаче знаеше, че от известно време страната изобщо не е единна . През 1931 година Втората република беше сложила край на монархията, а през 1936-а превратът на генерал Франко бе хвърлил Испания в гражданска война.

Макар възстановената монархия днес да се смяташе за либерална демокрация, много либерали продължаваха да заклеймяват кралската власт като останка от религиозно-милитаристичното потисничество в миналото и ежедневно доказателство, че Испания все още има да измине дълъг път преди окончателно да настигне модерния свят.

И през този месец Моника Мартин беше поддържала имиджа на краля като любим символ без реална власт. Естествено, тази постановка трудно можеше да се защити, след като суверенът бе главнокомандващ на въоръжените сили и държавен глава.

„Държавен глава в страна, в която разделянето на Църквата от държавата винаги е било спорно“ — помисли си тя. Тесните връзки на болния крал с епископ Валдеспино от дълги години дразнеха секуларистите и либералите.