„Та ти изобщо не го познаваш — напомни си тя. — Не бързай толкова“.
Следващите няколко месеца сякаш отлетяха за миг. Двамата се срещаха често — вечери в двореца, пикници в провинциалното му имение, дори дневна кинопрожекция. Отношенията им бяха спонтанни и Амбра не си спомняше да е била по-щастлива. Хулиан се оказа чаровно старомоден и я държеше за ръка или крадешком я целуваше, но никога не престъпваше установените граници и тя оценяваше изисканото му поведение.
Една слънчева утрин преди три седмици Амбра беше в Мадрид, където трябваше да участва в сутрешен телевизионен блок, посветен на предстоящите изложби в „Гугенхайм“. „Теледиарио“ на РТВЕ се гледаше от милиони в цялата страна и тя малко се притесняваше от предаването на живо, но знаеше, че участието ѝ ще е чудесна реклама за музея.
Предишната вечер двамата с Хулиан се бяха срещнали на приятно неофициална вечеря в „Тратория Малатеста“, после инкогнито се отправиха в Ел Парке дел Ретиро. Загледана в разхождащите се семейства и десетките смеещи се и тичащи наоколо деца, Амбра изпитваше абсолютен покой, напълно отдадена на момента.
— Обичаш ли деца? — попита я Хулиан.
— Обожавам ги — откровено отговори тя. — Понякога даже ми се струва, че това е единственото, което липсва в живота ми.
Принцът се усмихна широко.
— Познато ми е това чувство.
В този момент Амбра забеляза, че той я гледа някак си различно, и внезапно разбра защо ѝ задава такъв въпрос. Обзе я страх и един глас в главата ѝ закрещя: „Кажи му! КАЖИ МУ! ВЕДНАГА!“
Тя отвори уста, ала от гърлото ѝ не се изтръгна и звук.
— Какво има? — загрижено попита Хулиан.
Амбра се усмихна.
— Заради „Теледиарио“ е. Просто съм малко нервна.
— Дишай дълбоко. Ще се представиш чудесно.
Усмихна ѝ се, после се наведе към нея и леко я целуна по устните.
В седем и половина на другата сутрин Амбра седеше в телевизионното студио и водеше изненадващо непринуден разговор с тримата очарователни водещи. Толкова се беше увлякла в ентусиазирания си разказ за „Гугенхайм“, че почти не забелязваше камерите и присъстващата в студиото публика, нито се сещаше за петте милиона зрители, които я гледаха.
— Gracias, Ambra, у muy interesante — накрая ѝ каза една от водещите. — Un gran placer conocerte 29 29 Благодаря, беше много интересно, Амбра. Беше ми много приятно да се запознаем (исп.). — Б.пр.
.
Амбра кимна и зачака интервюто да свърши.
Странно, водещата ѝ се усмихна дяволито, после се обърна към публиката в студиото.
— Тази сутрин един много специален гост изненадващо се появи в студиото на „Теледиарио“ и сега ще ви го представим.
Тримата водещи се изправиха и заръкопляскаха на високия елегантен мъж, който излезе на сцената. Когато го видя, публиката също скочи на крака и въодушевено зааплодира.
Амбра смаяно стана от мястото си.
„Хулиан?“
Принц Хулиан махна с ръка на публиката и любезно се ръкува с тримата водещи. После се приближи, застана до Амбра и я прегърна през кръста.
— Баща ми винаги е бил романтик — започна престолонаследникът, вперил очи в камерата. — След смъртта на майка ми той нито за миг не е преставал да я обича. Аз съм наследил неговата романтичност и смятам, че когато намери любовта, човек веднага разбира. — Погледна Амбра и се усмихна топло. — И затова… — Той се отдръпна назад и се обърна към нея.
Когато усети какво ще последва, Амбра се вцепени от изумление. „НЕ! Хулиан! Какво правиш?“
Престолонаследникът на Испания изведнъж коленичи пред нея.
— Амбра Видал, обръщам се към теб не като принц, а като обикновен влюбен. — Вдигна очи към нея и камерите се завъртяха, за да покажат лицето му в близък план. — Обичам те. Ще се омъжиш ли за мен?
Публиката и водещите на предаването радостно ахнаха и Амбра буквално почувства милионите напрегнато вперени в нея погледи на цялата страна. Изчерви се и светлината на прожекторите сякаш изгори кожата ѝ. Сърцето ѝ бясно се разтуптя и докато се взираше в Хулиан, през ума ѝ препускаха хиляди мисли.
„Как можа да ме поставиш в такова положение?! Та ние се познаваме съвсем отскоро! Има неща, които не съм ти казвала за себе си… неща, които може да променят всичко!“
Нямаше представа колко време е мълчала в паника, но накрая един от водещите неловко се засмя.
— Струва ми се, че госпожица Видал изпадна в транс! Госпожице Видал? Пред вас е коленичил красив принц и признава любовта си пред целия свят!
Амбра затърси някакъв елегантен изход от положението. Беше се възцарило мълчание и тя знаеше, че е паднала в капан. Имаше само един начин да сложи край на това публично мъчение.
Читать дальше