Дэн Браун - Произход

И млъкна по средата на изречението.

Защото пред нея стоеше човек, когото още от малка виждаше постоянно по телевизията и списанията.

— О… — ахна Амбра. — Вие сте…

— Нахален ли? — Красивият мъж вдигна вежди. — Неловък и дързък? Съжалявам, водя затворен живот и не ме бива много в такива неща. — Усмихна се и учтиво протегна ръка. — Казвам се Хулиан.

— Очевидно знам как се казвате. — Изчервена, Амбра се ръкува с принц Хулиан, бъдещия крал на Испания. Не предполагаше, че е толкова висок, с меки очи и самоуверена усмивка. — Не знаех, че ще идвате — продължи тя, бързо възвърнала самообладанието си. — По-скоро си ви представях в „Прадо“ — нали разбирате, Гоя, Веласкес… класиците.

— Консервативен и старомоден, това ли искате да кажете? — дружелюбно се засмя престолонаследникът. — Май ме бъркате с баща ми. Мальо и Миро винаги са ми били любими художници.

Поговориха няколко минути и неговите познания в областта на изобразителното изкуство ѝ направиха силно впечатление. Но пък той беше израснал в мадридския кралски дворец, който притежаваше една от най-ценните колекции в Испания — в детската му стая сигурно бе висял оригинал на Ел Греко.

— Знам, че ще прозвучи нахално, но ще ми е много приятно, ако утре ме придружите на една вечеря. — Принцът ѝ подаде визитка с позлатена релефна украса. — Тук е личният ми номер. Просто ми се обадете.

— Каните ме на вечеря, а дори не знаете как се казвам?! — пошегува се тя.

— Амбра Видал — делово отвърна Хулиан. — Вие сте на трийсет и девет и сте завършили история на изкуството в Саламанкския университет. Директорка сте на музея „Гугенхайм“ в Билбао. Наскоро се изказахте за противоречията около Луис Килес, чието творчество, съгласен съм с вас, отразява ужасите на съвременния живот и може да не е подходящо за деца, макар да не съм убеден, че съм съгласен с вас за приликата му с Банкси. Не сте се омъжвали. Нямате деца. И изглеждате фантастично в черно.

Амбра го зяпна.

— Мале мила! Действително ли действа този подход?

— Нямам представа — усмихна се той. — Ще видим.

Сякаш по даден знак в залата изникнаха двама агенти от Гуардия Реал и подканиха принца да се срещне с някакви випове.

Стиснала визитката му в ръката си, тя изпитваше нещо, което не ѝ се беше случвало от години. Треперене под лъжичката. „Истински принц току-що ме покани на среща?!“

Като тийнейджърка беше доста длъгнеста и момчетата, с които излизаше, винаги я възприемаха като равна. По-късно обаче, когато красотата ѝ разцъфна, Амбра изведнъж установи, че мъжете се плашат от нея — държаха се непохватно, срамежливо и прекалено почтително. Ала днес един високопоставен мъж дръзко я бе заговорил, като напълно владееше положението. И това я караше да се чувства жена. И то млада.

На другата вечер от хотела я взе шофьор, който я закара в кралския дворец, и тя се озова седнала до принца в компанията на над двайсет гости, много от които познаваше от светските или политическите новини. Престолонаследникът я представи като своята „прелестна нова приятелка“ и ловко поведе разговор за изобразителното изкуство, в който Амбра можеше спокойно да участва. Тя имаше усещането, че е на нещо като прослушване, но това, кой знае защо, изобщо не я смущаваше. Чувстваше се поласкана.

Към края на вечерята Хулиан я отведе настрани и ѝ прошепна:

— Надявам се, че си се забавлявала. Много бих искал да се видим пак. — И се усмихна. — Какво ще кажеш за четвъртък вечер?

— Благодаря, но утре сутринта летя за Билбао — отвърна Амбра.

— Тогава ще дойда там — заяви принцът. — Ходила ли си в ресторант „Етксанобе“?

Тя се засмя. Това беше един от най-популярните ресторанти в Билбао. Любимо място на почитателите на изкуството от цял свят с авангардна декорация и колоритна кухня; там човек имаше чувството, че се намира в пейзаж, нарисуван от Марк Шагал.

— Ще ми е много приятно — чу се да отговаря Амбра.

В ресторанта, докато се наслаждаваха на стилно поднесената риба тон, запечена със сумак и с гарнитура от аспержи с трюфелово олио, Хулиан говореше за политическите предизвикателства, пред които е изправен в усилията си да излезе от сянката на болния си баща, както и за оказвания му натиск да продължи династията. Амбра усещаше в него невинността на изолирано от връстниците си момченце, но виждаше и лидера, който страстно обича страната си — наистина пленителна комбинация.

Същата вечер, след като охраната му го качи на частния му самолет, Амбра разбра, че се е влюбила.