Дэн Браун - Произход

Мъжът с бейзболната шапка му се усмихваше.

Кьовеш се вцепени. „Той изобщо не е излизал от тоалетната“.

Убиецът направи две широки крачки към него, стисна шията му като в менгеме и блъсна лицето му в пода.

— Може и да не дишаш, ама сърцето си не можеш да спреш — изръмжа брадатият и се засмя. — Не се бой, ще ти помогна.

След миг Кьовеш усети изгарящо пронизване отстрани във врата си. По гърлото и в черепа му сякаш потече огън. И този път сърцето го стегна наистина.

Посветил голяма част от живота си на загадките на Шамаим, обиталището на Бог и починалите праведници, рави Йехуда Кьовеш знаеше, че съвсем скоро ще научи всички отговори.

Амбра Видал стоеше пред мивката в просторната тоалетна на гълфстрийма и оставяше топлата вода леко да облива ръцете ѝ, докато се гледаше в огледалото и почти не можеше да се познае.

„Какво направих?“

Отпи глътка вино. Копнееше за живота си отпреди няколко месеца — анонимна, необвързана, потънала в музейната си работа, — ала всичко това вече го нямаше. Беше се изпарило в мига, в който Хулиан ѝ направи предложение.

„Не — поправи се Амбра. — Изпари се в мига, в който аз казах «да»“.

Ужасът от днешното убийство се беше поуталожил и сега логичният ѝ ум боязливо преценяваше последиците.

„Аз поканих убиеца на Едмънд в музея.

Бях изиграна от някого в двореца.

И сега знам прекалено много“.

Нямаше никакви доказателства, че принц Хулиан стои зад кървавото убийство, нито че изобщо е бил осведомен за подготвяното покушение. Въпреки това Амбра имаше достатъчен поглед върху вътрешните дела на кралския дворец, за да подозира, че това не е можело да се случи без знанието на престолонаследника, ако не и без неговата благословия.

„Казах на Хулиан прекалено много“.

През последните седмици все по-често ѝ се налагаше да се оправдава за всяка секунда, която прекарва далече от своя ревнив годеник, и затова насаме споделяше с него много от онова, което знаеше за предстоящата презентация на Едмънд. И сега се опасяваше, че нейната откровеност може да е била безразсъдна.

Спря водата и си избърса ръцете, после вдигна чашата и допи последните капки вино. В огледалото пред себе си виждаше непозната жена — някогашната самоуверена професионалистка, която в момента се разкъсваше от разкаяние и срам.

„Грешките, които допуснах само за няколко месеца…“

Докато мислите ѝ блуждаеха в миналото, тя се запита какво е можела да направи по друг начин. Една дъждовна вечер в Мадрид преди четири месеца бе присъствала на благотворително събитие в Музея за модерно изкуство „Реина София“…

Повечето гости бяха отишли в зала 206.06 да видят най-прочутата творба в музея, „Герника“, огромното, дълго почти осем метра платно на Пикасо, което пресъздаваше ужасяващите бомбардировки над едно баскско градче през Гражданската война в Испания. Амбра обаче намираше картината за прекалено потискаща — жив спомен за жестоката диктатура на фашизирания генерал Франсиско Франко от 1939 до 1975 година.

Тя предпочете да се вмъкне в тиха галерия с творби на една от любимите ѝ испански художнички, Маруха Мальо, сюрреалистка от Галисия, чиито успехи през 30-те години на XX век бяха допринесли за разбиването на стъкления похлупак над жените в испанското изобразително изкуство.

Амбра се възхищаваше на „Карнавал“, политическа сатира с богата символика, когато зад нея се разнесе басов глас.

— Es casi tan guapa como tú — произнесе мъжът. „Красива е почти колкото теб“.

„Сериозно?“ Тя продължи да гледа право пред себе си и потисна желанието си да извърти очи към тавана. По време на такива събития музеят понякога ѝ приличаше повече на бар за запознанства, отколкото на културен център.

— Qué crees que significa? — не се отказваше онзи. „Според теб какво означава?“

— Нямам представа — излъга Амбра с надеждата, че ако говори на английски, мъжът ще я остави на мира. — Просто ми харесва.

— И на мен — почти без никакъв акцент отвърна непознатият. — Мальо е изпреварила времето си. За съжаление привидната красота на тази картина може да скрие дълбокия ѝ смисъл от неподготвения зрител. — Той замълча за миг. — Предполагам, че жена като теб постоянно се сблъсква с такива проблеми.

Амбра изпъшка. „Нима реплики като тази наистина оказват ефект върху жените?“ Изобрази учтива усмивка и се завъртя, за да разкара натрапника.

— Много любезно от ваша страна, господине, но…