Дэн Браун - Произход

Кьовеш винаги беше виждал ирония във факта, че макар и да са най-съвършеното Божие творение, в своята същност хората си остават животни и че поведението им до голяма степен е мотивирано от стремеж към плътски утехи. „Ние утешаваме тялото си с надеждата, че ще утешим и душата си“. Равинът отделяше много време да съветва хора, които прекаляваха с животинските съблазни на тялото, главно с храна и секс, и с разпространението на пристрастеността към интернет и евтините дизайнерски дроги работата му от ден на ден го изправяше пред все по-големи предизвикателства.

Единствената плътска утеха, от която се нуждаеше в момента той, беше тоалетна, затова се слиса, когато видя опашка от десет души. Не можеше да търпи, затова предпазливо се качи по стълбището на втория етаж, където го увериха, че щял да намери много други тоалетни. Залута се из лабиринта от някогашни дневни и спални, всяка с отделен бар или маси. Наложи се да попита един от барманите за тоалетната и мъжът посочи далечен вход, очевидно достъпен единствено по външния коридор над двора.

Старецът бързо се насочи натам, като се държеше за парапета. По пътя разсеяно надзърна надолу към кипящия двор, където море от младежи се клатеше под пулсиращия ритъм на музиката.

И тогава го видя.

В центъра на тълпата стоеше мъжът с бейзболната шапка и дънките и се взираше право в него. За миг погледите им се срещнаха. После брадатият с бързината на пантера се хвърли в действие, като разблъска посетителите и се втурна нагоре по стълбището.

Убиецът прескачаше стъпалата, като оглеждаше лицето на всеки, с когото се разминаваше. Добре познаваше бар „Симпла“ и бързо стигна до външния коридор, където беше стояла жертвата му.

Равина го нямаше.

„Не се разминах с тебе, което значи, че си някъде навътре в сградата“ — помисли си той.

Брадатият отправи поглед към сумрачния вход и се усмихна. Старецът сигурно се опитваше да се скрие точно там.

Вътре беше тясно и смърдеше на урина. В дъното на коридора имаше разкривена дървена врата.

Убиецът закрачи натам и удари с юмрук по вратата.

Тишина.

Той отново заблъска.

Басов глас изсумтя, че кабината е заета.

— Bocsásson meg! — весело се извини убиецът и се отдалечи, като нарочно тропаше с обувки. После безшумно се завъртя, върна се при вратата и долепи ухо до нея. Вътре чу равина отчаяно да шепне на унгарски.

— Някой иска да ме убие! Беше пред къщата ми! Сега ме е приклещил в бар „Симпла“ в Будапеща! Пратете помощ, моля ви!

Жертвата му очевидно се обаждаше на спешния телефон 112. Бавната реакция на повикванията беше злополучно известна, но убиецът нямаше време за губене.

Огледа се, за да се увери, че е сам, наклони мускулестото си рамо към вратата, отдръпна се назад и синхронизира атаката си с мощния тътен на музиката.

Старото резе поддаде още от първия опит и вратата се отвори широко. Убиецът влезе вътре, затвори я и се изправи пред жертвата си.

Мъжът се свиваше в ъгъла и изглеждаше колкото ужасен, толкова и объркан.

Брадатият дръпна телефона на равина от ръката му, прекъсна разговора и пусна джиесема в тоалетната.

— Кой… кой ви праща?! — заекна старецът.

— Най-хубавото на моята работа е, че няма как да го знам — отвърна убиецът.

Равинът дишаше тежко, беше се изпотил. Изведнъж започна да се задушава, притисна ръце към гърдите си и очите му се изцъклиха.

„А стига бе! — Убиецът се усмихна. — Сериозно ли получава инфаркт?“

Старецът се гърчеше на пода, давеше се и лицето му почервеняваше, докато очите му молеха за милост. Накрая се просна по лице върху мръсните плочки и продължи да трепери. Мехурът му се изпразни в панталоните му и по пода потече струя урина.

После равинът застина.

Убиецът приклекна и се заслуша. Жертвата му не дишаше.

Той се изправи и се захили.

— Ти направи задачата ми много по-лесна, отколкото очаквах.

Дробовете на рави Кьовеш щяха да се пръснат.

Току-що беше изнесъл невероятно представление.

На ръба да изгуби съзнание, той лежеше неподвижно и слушаше отдалечаващите се стъпки на убиеца. Вратата изскърца, после се затвори с изщракване.

Тишина.

Кьовеш се насили да изчака още няколко секунди, за да се увери, че брадатият се е отдалечил достатъчно и вече не може да го чуе. После, неспособен да издържи повече, издиша и жадно започна да поема живителни глътки въздух. Даже вонята в тоалетната и в гащите му му се струваше райско ухание.

Той бавно отвори очи, вдигна глава и замъгленото му от недостига на кислород зрение започна да се прояснява. За свое изумление равинът видя до затворената врата тъмна фигура.