Дэн Браун - Произход

— Според сателитните изображения на Гугъл вдясно от вас трябва да има голямо поле — продължи Уинстън. — Изглежда ли ви проходимо?

Робърт погледна натам. Склонът плавно се издигаше към светлините на терминала.

— Можем да го прекосим, да, обаче три километра ще ни отнемат…

— Просто се качете на хълма, професоре, и следвайте точно моите напътствия. — Гласът на Уинстън беше учтив и безизразен както винаги, ала Лангдън възприе думите му като смъмряне.

— Страхотно — развеселено прошепна Амбра и се заизкачва по склона. — За пръв път чувам Уинстън ядосан, ако може да се каже така.

— ЕС триста четирийсет и шест, тук контрол на въздушното движение — прозвуча гласът в слушалките на Сийгъл. — Трябва или да освободите рульожната пътека и да излетите, или да се върнете в хангара за ремонт. Докладвайте състоянието.

— Още не сме готови — излъга пилотът, като хвърли поглед към екрана на задната камера. Нямаше други самолети — само бледото сияние на далечната кула. — Ще ни отнеме само минута.

— Прието. Дръжте ни в течение.

Вторият пилот го потупа по рамото и посочи през предното стъкло.

Сийгъл проследи погледа му, но видя само високата ограда пред гълфстрийма. Изведнъж от отсрещната страна на телената мрежа зърна призрачно видение. „Какво е това, за бога?“

От мрака в пасището оттатък оградата изплуваха два силуета и се насочиха право към самолета. Когато се приближиха, Сийгъл различи характерната бяла рокля с черна диагонална ивица, която беше видял по телевизията.

„Това наистина ли е Амбра Видал?“

Беше се случвало Амбра да лети с Кърш и когато поразителната испанска красавица се качваше на борда, пилотът винаги изпитваше вълнение. Но какво можеше да прави тя в това пасище край летището на Билбао?

Високият ѝ спътник също носеше официално черно-бяло облекло и Сийгъл си го спомни от презентацията на Едмънд.

„Американският професор Робърт Лангдън“.

— Господин Сийгъл, би трябвало да виждате двама души оттатък оградата — внезапно го откъсна от мислите му Уинстън. Безизразният глас на британеца прозвуча някак зловещо. — Сигурен съм, че ще ги познаете. Има някои обстоятелства, които не мога да ви обясня, но ви моля да изпълните желанията ми, все едно са на господин Кърш. В момента трябва да знаете само следното. — Асистентът на Едмънд направи съвсем кратка пауза. — Същите хора, които убиха Едмънд Кърш, сега се опитват да убият Амбра Видал и Робърт Лангдън. Нужна ми е вашата помощ, за да осигурим тяхната безопасност.

— Но… разбира се — запелтечи пилотът, докато полагаше усилия да осмисли информацията.

— Госпожица Видал и професор Лангдън трябва незабавно да се качат на самолета.

— Тук ли?! — възкликна Сийгъл.

— Известна ми е формалната страна на въпроса с коригирането на пътническия манифест, но…

— А известна ли ви е формалната страна на въпроса с преодоляването на триметровата ограда на летището?!

— Напълно — невъзмутимо отговори Уинстън. — А и макар да съм наясно, че с вас работим заедно едва от няколко месеца, господин Сийгъл, имам нужда от вашето пълно доверие. В тази ситуация Едмънд щеше да поиска от вас същото, за което ще ви помоля и аз.

Пилотът смаяно изслуша плана му и възрази:

— Това, което предлагате, не е възможно!

— Напротив, напълно е осъществимо — увери го Уинстън. — Тягата на всеки от двигателите е над шейсет и пет килонютона, а коничният нос на гълфстрийма е конструиран така, че да издържи хиляда сто и трийсет километ…

— Не ме интересува физическата страна на въпроса — прекъсна го Сийгъл. — А правната — и това, че ще ми отнемат пилотския лиценз!

— Разбирам ви, господин Сийгъл — спокойно отвърна Уинстън. — Но в момента бъдещата кралица на Испания е в сериозна опасност. С действията си вие ще ѝ спасите живота. Повярвайте ми, когато истината стане известна, не само че няма да ви накажат, но и ще получите медал от краля.

Лангдън и Амбра спряха във високата трева и вдигнаха поглед към високата ограда, осветена от фаровете на самолета.

По искане на Уинстън се отдръпнаха назад от телената мрежа. В следващия момент самолетните двигатели зареваха още по-силно и гълфстриймът потегли напред. Вместо да завие по рульожната пътека обаче продължи право към тях и пресече ограничителните линии. После запълзя едва-едва, като се приближаваше към оградата.

Робърт видя, че коничният му нос е насочен точно срещу един от тежките стоманени стълбове. Когато опря в метала, двигателите завиха мъничко по-високо.