Дэн Браун - Произход

— Знам как изглежда Авила — сопна се Гарса. Нямаше търпение да се върне горе при принца и Валдеспино. — Защо ми го показваш?

— Вижте следващата снимка.

Командирът скролна надолу и видя уголемен детайл на дясната ръка на адмирала от същия фотос. Символът върху ръката му веднага привлече вниманието му. Приличаше на татуировка.

Той дълго се взира в образа. Добре познаваше този знак, както и много други испанци, особено от по-старите поколения.

Знакът на Франко.

В средата на XX век той можеше да се види на много места в Испания и се отъждествяваше с ултраконсервативната диктатура на генерал Франсиско Франко, чийто жесток режим проповядваше национализъм, авторитаризъм, милитаризъм, антилиберализъм и националкатолицизъм.

Този древен символ, знаеше Гарса, се състоеше от шест букви, които образуваха латинската дума за „победител“, идеално характеризираща представата на Франко за собствената му личност.

Victor.

Безмилостен, жесток и безкомпромисен, Франсиско Франко беше дошъл на власт с военната помощ на нацистка Германия и фашистка Италия. И бе избил хиляди свои противници преди окончателно да наложи контрол над страната през 1939 година и да се обяви за El Caudillo — испанския еквивалент на „фюрер“. По време на Гражданската война и първите години на диктатурата онези, които се осмеляваха да му се противопоставят, изчезваха в концлагери. Смяташе се, че там са били екзекутирани триста хиляди души.

Като се представяше за защитник на „католическа Испания“ и враг на безбожния комунизъм, Франко бе възприел чисто андроцентристки позиции: официално бе лишил жените от възможност да заемат много управленски постове в обществото, макар да бе позволил да стават университетски преподавателки и съдийки, да имат банкови сметки и дори да имат право да напускат съпруга си, ако ги насилва. Беше анулирал всички бракове, които не са били извършени с католически обред, и освен всички други наложени ограничения бе забранил развода, противозачатъчните средства, аборта и хомосексуализма.

За щастие сега всичко се беше променило.

Въпреки това Гарса се удивляваше колко бързо нацията е забравила един от най-мрачните периоди в историята си.

По силата на pacto de olvido — националното политическо споразумение да „забравят“ всичко, което се е случило при жестоката власт на Франко, — в испанските училища не се преподаваше почти нищо за диктатора. Социологическите проучвания показваха, че има много по-голяма вероятност тийнейджърите да знаят кой е актьорът Джеймс Франко, отколкото диктаторът Франсиско Франко.

По-старите поколения обаче никога нямаше да го забравят. Също като нацистката свастика, знакът VICTOR още всяваше страх в сърцата на испанците, които бяха достатъчно възрастни, за да си спомнят онези жестоки години. Будни общественици до ден-днешен предупреждаваха, че на най-високите етажи на политическата власт и Католическата църква в Испания още има франкистка фракция — тайно братство традиционалисти, които са се заклели да върнат страната към крайнодесните убеждения от миналия век.

Гарса трябваше да признае, че много от по-възрастните испанци се ужасяват от хаоса и духовната апатия на съвремието и смятат, че нацията може да бъде спасена само от по-силна държавна религия, по-авторитарно управление и налагане на по-ясни морални норми.

„Вижте нашата младеж! — тръбяха те. — Изпаднала е в тотална безпътица!“

През последните месеци, при перспективата на испанския трон да се възкачи принц Хулиан, традиционалистите все повече се опасяваха, че самият кралски дворец скоро ще се присъедини към гласовете за прогресивни промени в страната. Тревогата им се усили още повече след неотдавнашния годеж на престолонаследника с Амбра Видал — която не само произхождаше от баските, но и не криеше своя агностицизъм, и която като испанска кралица несъмнено щеше да оказва влияние върху Хулиан в църковните и държавните дела.

„Опасно време — помисли Гарса. — Вододел между миналото и бъдещето“.

Освен задълбочаващото се религиозно разделение, Испания стоеше на политически кръстопът. Дали щеше да остане монархия? Или завинаги щеше да захвърли кралската корона като Австрия, Унгария и много други европейски държави? Само времето щеше да покаже. По-възрастните традиционалисти развяваха испански знамена по улиците, докато прогресивната младеж гордо носеше своите антимонархически цветове — лилаво, жълто и червено, стария републикански флаг.