Дэн Браун - Произход

— Ходиш ли още на литургия в Севилската катедрала? — попита го Марко.

— Не.

— От страх ли?

Авила поклати глава.

— От гняв.

Младежът се засмя.

— А, монахините са те увещавали да простиш на атентаторите, нали?

Адмиралът се закова на място.

— Точно така!

— И мене. Опитвах. Невъзможно е. Монахините са тъпачки. — Марко пак се засмя.

Авила впери очи в лика на Христос върху тениската му.

— Но ти явно още си…

— А, да, определено още съм християнин. По-набожен от всякога. Имах късмета да открия своята мисия — да помагам на жертви на Божиите врагове.

— Благородна кауза — завистливо каза адмиралът. Собственият му живот беше изгубил смисъл без семейството му и флота.

— Един велик човек ми помогна да се върна към Господ — продължи Марко. — Между другото, това беше папата. Лично съм се срещал с него много пъти.

— Моля… папата ли?

— Да.

— Искаш да кажеш… главата на Католическата църква?

— Да. Ако искаш, сигурно ще мога да ти уредя аудиенция.

Авила зяпна хлапака, решил, че си е изгубил ума.

— Ти ли можеш да ми уредиш аудиенция при папата?!

Марко се обиди.

— Знам, че си бил голям началник във флота и не можеш да си представиш, че някакъв сакат рехабилитатор от Севиля има достъп до наместника на Христа, обаче ти казвам истината. Мога да ти уредя среща с него, ако искаш. Той сигурно ще ти помогне пак да намериш пътя си, както помогна и на мене.

Авила се отпусна на лостовете. Не знаеше какво да каже. Той боготвореше тогавашния папа — непоколебим консервативен водач, който проповядваше строг традиционализъм и правоверност. За съжаление, човекът се намираше под обстрел от всички страни на модернизиращия се свят и се говореше, че скоро щял да се оттегли заради усилващия се натиск за либерализация.

— За мен ще е чест да се срещна с него, разбира се, но…

— Добре — прекъсна го Марко. — Ще се опитам да го уредя за утре.

Адмиралът изобщо не предполагаше, че на другия ден ще седи дълбоко в недрата на един уединен храм, лице в лице с могъщ водач, който ще му предаде най-вдъхновяващия религиозен урок в живота му.

„Към спасението водят много пътища.

Не само прошката“.

Разположена на партерния етаж на двореца в Мадрид, кралската библиотека се състои от пищно украсени помещения с хиляди безценни томове, сред които илюстрования Часослов на кралица Изабела, личните Библии на няколко крале и един подвързан с желязо кодекс от времето на Алфонсо XI.

Гарса припряно се втурна вътре, тъй като не искаше да оставя принца сам в лапите на Валдеспино за прекалено дълго. Още не можеше да осмисли новината, че преди няколко дни епископът се е срещнал с американския футурист и е запазил това в тайна. „Въпреки презентацията и убийството на Кърш?!“

Началникът на Гуардия Реал закрачи в мрака на библиотеката към Моника Мартин, която го чакаше в сенките със светещия си таблет в ръце.

— Разбирам, че сте зает, господине, но това не търпи отлагане — каза пиарката. — Качих се горе да ви търся, защото в нашия контролен център се е получил обезпокоителен имейл от КонспирасиНет.

— От кого ?

— КонспирасиНет е популярен сайт за конспиративни теории. Като журналистика не струва нищо, а и се списва като от деца в прогимназията, обаче го следят милиони хора. Ако питате мен, разпространяват фалшиви новини, но сайтът се радва на огромно уважение сред любителите на конспиративни теории.

На Гарса му се струваше, че изразите „огромно уважение“ и „конспиративна теория“ взаимно се изключват.

— Те цяла вечер отразяват събитията около Кърш — продължи Мартин. — Не знам откъде получават информация, обаче сайтът стана основен източник за блогъри и любители на конспиративни теории. Даже телевизионните мрежи го следят за горещи новини.

— Давай по същество — подкани я командирът.

— КонспирасиНет са получили нова информация, която се отнася за двореца — каза момичето, като побутна очилата си нагоре. — Щели да я разпространят след десет минути и искали да ни дадат възможност първо да я коментираме.

Гарса я зяпна смаяно.

— Кралският дворец не коментира сензационни клюки!

— Поне хвърлете един поглед. — Мартин му подаде таблета си.

Той го взе и видя нова снимка на адмирал Луис Авила. Кадърът не беше центриран, сякаш офицерът е бил заснет случайно, и го представяше в бяла парадна униформа, минаващ пред някаква картина. Сигурно го бе снимал посетител в музей, който е искал да фотографира произведение на изкуството и Авила неволно е влязъл в кадъра.