Дэн Браун - Произход

„Разбира се — помисли си Лангдън. — За гениалния създател на Уинстън е фасулска работа да надхитри някаква си телефонна компания“.

После намръщено се вторачи в своя очевидно незащитен джиесем. В следващия момент Амбра се пресегна и внимателно го измъкна от пръстите му. Без да каже нито дума, го вдигна над парапета и го пусна. Устройството цопна в тъмните води на река Нервион и изчезна под повърхността. Вперил поглед в бързо раздалечаващите се концентрични вълнички, Лангдън изведнъж изпита чувство на загуба.

— Просто си спомни мъдрите думи на принцеса Елза от филма на Дисни, Робърт — прошепна му Амбра.

Професорът се извъртя към нея.

— Моля?

Тя се усмихна.

— Повече не мисли за това.

— Su misión todavía no ha terminado — заяви гласът по телефона на Авила. „Мисията ви още не е приключила“.

Изпънал гръб на задната седалка на юбера, адмиралът внимателно слушаше работодателя си.

— Появи се неочаквано усложнение. Трябва да отидете в Барселона. Незабавно.

„В Барселона ли?“ Авила имаше инструкции да замине за Мадрид, където го очаквала друга задача.

— Имаме основания да смятаме, че тази вечер двама сътрудници на господин Кърш са се отправили към Барселона с надеждата да открият начин дистанционно да задействат презентацията — продължи гласът.

Възрастният офицер се вкамени.

— Това възможно ли е?

— Още не сме сигурни, но ако успеят, цялата ви усърдна работа ще е била напразна. Спешно имам нужда от човек в Барселона. Дискретно. Колкото може по-бързо идете там и ми се обадете.

Връзката прекъсна.

Колкото и да беше странно, лошата новина всъщност зарадва Авила. „Още има нужда от мен“. Барселона се намираше по-далеч от Мадрид, но само на няколко часа повече с максималната разрешена скорост по магистралата, при това през нощта. Без да губи нито секунда, адмиралът вдигна пистолета си и опря дулото му в главата на шофьора. Ръцете на човека видимо се напрегнаха върху волана.

— Llévame a Barcelona 26 26 Закарайте ме в Барселона (исп.). — Б.пр. — заповяда Авила.

Мъжът зави в първата отбивка, която водеше към Витория-Гастейс, и след малко пое на изток по магистрала А-1. В този час по пътя имаше само тирове, правещи курсове за Памплона, Хуеска, Лейда и накрая за едно от най-големите средиземноморски пристанища — Барселона.

Адмиралът все още не можеше напълно да осмисли странния низ от събития, които го бяха довели до този момент. „От дълбините на най-страшното си отчаяние се издигнах до висините на най-славната си служба!“

За един мрачен миг той се върна в онази бездънна пропаст, когато пълзеше из обгърнатия в пушек олтар на Севилската катедрала и ровеше из окървавените развалини в търсене на жена си и детето си, само за да открие, че са си отишли завинаги.

След атентата седмици наред не напускаше дома си. Лежеше разтреперан на дивана, потънал в безкраен кошмар наяве, в който огнени демони го завличаха в тъмна бездна и го изпълваха с мрак, ярост и задушаващи угризения.

— Бездната е чистилище — шепнеше до него възрастна монахиня, една от стотиците терапевти, подготвени от Църквата да помагат на оцелелите. — Душата ти е впримчена в преддверието адово. Опрощението е единственият ти изход. Трябва да намериш начин да простиш на хората, които са го извършили, иначе гневът ще те погълне. — Тя се прекръсти. — Прошката е единственото ти спасение.

„Прошка ли? — Авила се опита да отговори, но демоните бяха стегнали гърлото му. В момента му се струваше, че единственото спасение е отмъщението. — Но на кого да отмъстя?“ Никой така и не беше поел отговорността за атентата.

— Разбирам, че проявите на религиозен тероризъм изглеждат непростими — продължаваше монахинята. — И все пак може би не е зле да си спомниш, че собствената ни Църква векове наред е използвала Инквизицията в името на Бог. Убивали сме невинни жени и деца в името на своите вярвания. И затова е трябвало да поискаме прошка от света и от самите себе си. И с времето сме се изцелили.

После му прочете откъс от Евангелието:

— „Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата… Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят…“ 27 27 Матей 5:39, 44 — Б.пр.

Онази нощ, сам и изтерзан, Авила се погледна в огледалото. Отсреща стоеше непознат. Думите на монахинята не бяха успели да облекчат болката му.