Дэн Браун - Произход

— Със сигурност. — Амбра кимна. — Но имаш право, за всеки случай трябва да му позвъня.

— Чакай малко — изненада се Лангдън. — Можеш да позвъниш на Уинстън, така ли? Мислех, че след като напуснахме музея и излязохме извън обхват…

Тя се засмя и поклати глава.

— Уинстън не се намира физически в „Гугенхайм“, Робърт, а в някакъв секретен компютърен център и дистанционно действа оттам. Наистина ли смяташ, че Едмънд ще създаде ресурс като Уинстън, без да е в състояние да се свързва с него във всеки момент и от всяка точка на света? Едмънд постоянно разговаряше с него — от къщи, докато пътуваше или се разхождаше. С едно обикновено телефонно обаждане двамата винаги можеха да се свържат един с друг. Виждала съм Едмънд часове наред да си приказва с Уинстън. Използваше го като личен асистент — да му прави резервации за вечеря, да координира графика му с пилотите и всъщност да върши всичко, от каквото има нужда. Когато подготвяхме шоуто в музея, и аз често разговарях по телефона с Уинстън.

Амбра бръкна в джоба на фрака, извади тюркоазносиния джиесем на Кърш и го включи. Лангдън го беше изключил в музея, за да пести батерията му.

— Ти също си включи телефона, за да можем и двамата да се свързваме с Уинстън — каза тя.

— Не те ли е страх, че така ще ни открият?

Тя поклати глава.

— Полицията не е имала време да извади нужното съдебно нареждане, така че си струва риска — особено ако Уинстън може да ни информира за напредъка на Гуардия Реал и положението на летището.

Лангдън колебливо включи смартфона си и когато се появи стартовият екран, се вторачи в него и се почувства уязвим, сякаш изведнъж е станал видим за всеки космически сателит.

„Прекалено много шпионски филми си гледал“ — каза си професорът.

В този момент джиесемът му запиука и завибрира от прииждащи съобщения, изостанали от цялата вечер. За негово удивление, откакто беше изключил устройството, се бяха получили над двеста есемеса и имейла.

Робърт прегледа входящата си поща и установи, че всички съобщения са от приятели и колеги. Първите имейли бяха поздравителни — „Страхотна лекция! Не мога да повярвам, че си бил там!“, — но после изведнъж съдържанието им ставаше тревожно и изключително загрижено, например на есемеса от неговия издател Джонас Фокман: „ГОСПОДИ, РОБЪРТ, ДОБРЕ ЛИ СИ??!!“. Никога не го беше виждал да пише само с главни букви и да използва двойна пунктуация.

Досега Лангдън се бе чувствал комфортно невидим в мрака на речните артерии в Билбао, сякаш музеят бе някакъв избледняващ кошмар.

„Това е заляло целия свят — осъзна той. — Новината за загадъчното откритие и жестокото убийство на Кърш… наред с моето име и образ“.

— Уинстън се е опитвал да се свърже с нас — вперила очи в светещия дисплей на джиесема на Кърш, съобщи Амбра. — През последния половин час Едмънд е получил петдесет и три пропуснати обаждания, всички точно през трийсет секунди. — Изкиска се. — Неуморната упоритост е сред многобройните достойнства на Уинстън.

Телефонът на Едмънд изведнъж зазвъня.

Лангдън ѝ се усмихна.

— Кой ли може да е?

Тя му подаде джиесема.

— Ти му отговори.

Робърт взе смартфона и натисна клавиша на високоговорителя.

— Ало?

— Професор Лангдън — прозвуча гласът с познатия британски акцент. — Радвам се, че сте на линия. Опитвах се да се свържа с вас.

— Да, виждаме — отвърна Робърт, впечатлен от пълното спокойствие и невъзмутимост на компютъра след петдесет и три последователни неприети обаждания.

— Случиха се някои неща — продължи Уинстън. — Има вероятност летищните власти да получат имената ви преди да пристигнете. Още веднъж ви съветвам много внимателно да изпълнявате инструкциите ми.

— Изцяло сме в твоите ръце, Уинстън — увери го Лангдън. — Кажи ни какво да правим.

— Първо, професоре, ако още не сте се избавили от мобилния си телефон, трябва веднага да го изхвърлите.

— Защо? — Робърт стисна джиесема си още по-здраво. — Полицията не трябва ли да има съдебно нареждане, за да…

— Може би в някой американски филм за ченгета, обаче вие си имате работа с испанската Гуардия Реал и кралския дворец. Те ще направят каквото сметнат за нужно.

Лангдън погледна телефона си, обзет от странна неохота да се раздели с него. „Тук е целият ми живот“.

— А телефонът на Едмънд? — уплашено попита Амбра.

— Него не могат да проследят — успокои я Уинстън. — Едмънд винаги взимаше мерки против хакери и фирмен шпионаж. Той лично написа IMEI/IMSI скриваща програма, която променя С2 стойностите на телефона му, за да предотврати евентуалните опити за прихващане.