Майкъл Конъли - Черното ехо

– Но ти обичаш да ти викат Хари.

– Да, харесвам името Хари.

– Лека нощ, Хари. Благодаря за бирата.

– Лека нощ, Елинър. Благодаря за компанията.

Към 10 часа сутринта те се движеха по шосето за Вентура, което пресича долината Сан Фернандо и излиза извън града. Караше Бош и се бяха отправили на североизток, срещу оживения трафик, към окръг Вентура, оставяйки назад пелената от смог, която покриваше Долината.

Отиваха в „Рота Чарли“. Федералното бюро беше направило само бегъл преглед на този период от живота на Медоус. Уиш каза, че са преценили важността му като незначителна, понеже престоят му там е завършил около година преди удара в банковия трезор. Бюрото изискало копие от досието му, но не проверило имената на останалите хора, които са излежавали присъди в лагера по времето, когато Медоус е бил там. Бош сметна това за грешка. Той каза на Уиш, че сведението за смяната на местоработата на Медоус показва, че ударът с тунела е бил отдавна замислен и е най-вероятно това да е станало по времето, когато е бил в „Рота Чарли“.

Преди да тръгнат, Бош се обади на Дарил Слейтър, служителят, който беше издействал освобождаването на Медоус под гаранция. От него разбра, че лагерът „Рота Чарли“ е ферма за отглеждане на зеленчуци, собственост на някакъв пенсиониран след войната полковник, който е и управител. Бош се свърза с щатските и федералните затвори, за да получи сведения за всички преждевременно освободени, които са били ветерани от Виетнам. Слейтър му каза, че да се направи подобен списък съвсем не е трудно. Подобно на всички останали щатски затвори в страната калифорнийските били пълни с ветерани от Виетнам. Гордън Скейлс, пенсионираният полковник, не държал сметка за това какви престъпления са извършили ветераните, каза Слейтър. Той искал само да се чувстват добре. Лагерът имал персонал от трима души, включително Скейлс, и приемал не повече от двадесет и четири човека в смяна. Средният престой там бил девет месеца. Хората работели на полето от шест сутринта до три часа следобед, спирайки само за обяд. След края на работния ден имали един час на разположение за „душевни разговори“, после вечеряли и гледали телевизия. Един час преди лягане отделяли за религиозно възпитание. Слейтър каза, че Скейлс използвал връзките, които имал в администрацията на окръга, за да устройва ветераните на работа, когато били вече готови за излизане в нормалния живот. За шест години лагерът „Рота Чарли“ дал рецидивен процент едва 11, съгласно статистиката. Тази завидна цифра станала повод Скейлс да получи одобрението на президента, което той изказал в една своя реч по време на последната му кампания из щата.

– Този човек е герой – каза Слейтър. – И то не само заради войната, а заради това, което направи след нея. Когато управляваш място като това, през което годишно минават три-десет-четиридесет осъдени и само един от десет се забърква отново в мръсотията, можеш да кажеш, че си постигнал невероятен успех. Скейлс се радва на доверието на всички комисии за пускане под гаранция и на половината управници в щата.

– Означава ли това, че той може да избира кой да отиде в „Рота Чарли“? – запита Бош.

– Е, може би не чак да избира, но дава крайна оценка – отвърна служителят. – Този човек е широко известен. Името му се знае във всяка килия, където излежава присъда ветеран. Онези типове го търсят сами. Пишат му писма, изпращат му библии, обаждат му се по телефона, наемат адвокати да се свързват с него. И всичко това само за да се доберат до одобрението на Скейлс за спонсориране.

– И Медоус ли така е попаднал там?

– Доколкото знам, да. Когато ми го зачислиха, вече беше одобрен за там. Ще трябва да се обадите в Търминал Айланд и да проверите в архива им. Или пък да говорите лично със Скейлс.

Бош разказа на Уиш разговора си със Слейтър, докато пътуваха. Иначе пътуването беше продължително и изпълнено с дълги периоди на мълчание. Бош прекара доста от времето, разсъждавайки върху изминалата нощ. Защо го беше посетила? Когато навлязоха в окръг Вентура, мислите му се върнаха отново към случая и той й зададе въпросите, които се бяха породили у него предната вечер, докато преглеждаше папките.

– Защо не са ударили главния трезор? В „Уестленд“ има два трезора – за лични депозити и главния банков трезор, в който се съхраняват наличните средства и оборотите на касиерите. Според докладите на техническите екипи устройството на двата трезора е било съвсем еднакво. Главният е бил по-голям, но подът на сградата е един и същ. Това значи, че Медоус и дружината му са могли със същия успех да прокопаят тунела си до главния трезор, да влязат вътре, да вземат каквото намерят и да излязат. Нямало е нужда да прекарват вътре целия уикенд, рискувайки, както и да губят време в разбиване на касетите.