Мери Кларк - Играчът на лотария

— Довиждане, Джеф — измърмори Синтия. Прекъсна връзката, остави телефона незатворен и му обърна гръб.

Елвира забеляза завръщането на Синтия, но не се опита да се свърже с нея. Следобед Уили бе отишъл на полудневен излет с лодка и се прибра победоносно с два лефера. Докато го нямаше, Елвира отново проучи изрезките от вестниците, във връзка с убийството на Стюарт Ричардс. В Сайпръс Пойнт Спа беше оценила предимствата на това да записва мненията си на касетофон. Този следобед касетофонът не престана да работи.

„Основният въпрос в този случай е защо Нед Крейтън е излъгал? Почти не е познавал Синтия. Защо е направил така, че тя да понесе вината за убийството на Стюарт Ричардс? Стюарт Ричардс е имал много врагове. За известно време бащата на самия Нед е бил в делови отношения със Стюарт и са се скарали. Но тогава Нед е бил още дете. Нед е бил приятел на Лилиън Ричардс. Лилиън се е заклела, че не е знаела за намерението на баща си да промени завещанието — онова, което открай време й било известно, е, че тя ще наследи половината от състоянието му, а другата половина ще отиде в Дартмаут Колидж. Знаела, че бил разочарован, когато в Дартмаут решили да приемат и жени за студентки, но не смятала, че е до такава степен, та чак да промени завещанието си и да остави предназначените за Дартмаут пари на Синтия.“

Елвира изключи касетофона. На някого все пак трябва да му е хрумнало, че когато Синтия бъде призната за виновна за убийството на втория си баща, тя ще бъде лишена от наследството и Лилиън ще получи всичко. Лилиън се омъжила за някакъв нюйоркчанин малко след приключването на процеса. Оттогава се бе развеждала три пъти. Така че по нищо не изглеждаше с Нед някога да са имали любовен роман. Значи оставаше единствено ресторантът. Кой беше дал на Нед парите за него? Мотив за Нед, за да излъже, помисли си тя. Кой му е дал парите да отвори ресторанта?

Уили влезе откъм терасата, като носеше филетата от лефер, които беше приготвил.

— Още ли се занимаваш с това? — попита той.

— Ъхъ. — Елвира вдигна една от изрезките. — Оранжевочервена коса, ниска и набита, в края на четиридесетте си години. Според теб това описание би ли отговаряло на външността ми преди дванадесет години?

— Много добре знаеш, че никога не бих те определил като ниска и набита — възрази Уили.

— Не съм казала такова нещо. Веднага се връщам. Искам да говоря със Синтия. Преди няколко минути я видях да се прибира.

Следващия следобед, като изпрати Уили отново на риболов, Елвира прикрепи брошката слънце към новата си лилава рокля и подкара заедно със Синтия към ресторант „Мункъсър“ в Барнстейбъл. Докато пътуваха, Елвира я подучваше.

— Сега запомни, ако той е там, веднага ми го посочваш. Аз ще го наблюдавам непрекъснато. Той ще те познае и непременно ще дойде. Знаеш какво да кажеш, нали?

— Знам. — „Беше ли възможно? — запита се Синтия. — Щеше ли Нед да им повярва.“

Ресторантът представляваше внушителна бяла колониална сграда, към която водеше дълга криволичеща алея. Елвира огледа сградата и невероятно живописния имот, който стигаше до морския бряг.

— Много, много скъпо място — каза тя на Синтия. — Тук със сигурност са играли много пари.

Интериорът беше в пастелносиньо и бяло. Картините по стените бяха хубави. В продължение на двадесет години — преди с Уили да спечелят от лотарията — Елвира беше чистила всеки вторник у мисис Роулингс, а домът й бе истински огромен музей. Мисис Роулингс обичаше да разказва историята на всяка картина, колко е платила за нея навремето — това тя съобщаваше тържествуващо — и колко струваше в момента. Елвира често си мислеше, че с малко практика би могла да стане екскурзовод в картинна галерия.

— Забележи използването на светлината и невероятния детайл — как слънчевите лъчи огряват праха по масата. — Възпроизвеждаше красноречието на Роулингс тъкмо на място.

Тъй като знаеше, че Синтия е нервна, Елвира се опита да я разсее — разказа й за мисис Роулингс, след като метрдотелът ги отведе до една маса край прозорец. Синтия усети как въпреки обзелата я скованост по лицето й заиграва усмивка, когато Елвира се възмути, че при всичките си пари мисис Роулингс никога не й бе подарила дори поздравителна картичка за Коледа.

— Най-стиснатата, най-долнопробната старица на света, но малко ми липсва — рече Елвира. — Никой друг не би работил за нея. Но когато му дойде времето, възнамерявам да изтъкна пред Всевишния, че в положителната ми графа има много червени точки благодарение на мисис Роулингс.