Саймън Бекет - Убийства в Манхам

Приближи се до стената, така че въжето да не е опънато, и опипа възлите с пръсти. Бяха толкова стегнати, все едно бяха направени от същото желязо като халката. Примката около крака й не беше прекалено стегната и не й причиняваше болка, но не можеше да се изхлузи от нея. Опита се, но само ожули болезнено кожата на глезена си.

След това запъна свободния си крак в стената и започна да се дърпа с всички сили. Нито въжето, нито желязната халка поддадоха. Тя продължи да се напъва, докато главата й забуча и пред очите й започнаха да се появяват светли кръгове.

Те изчезнаха, а тя лежеше по гръб и се опитваше да си поеме въздух. Тогава забеляза малките светли петна. Светлината означаваше изход оттук или поне наличието на нещо друго отвъд тъмния затвор. Но откъдето и да идваше тази светлина, не можеше да я достигне. Легна на пода и се промъкна докъдето въжето й позволяваше. Нерешително протегна ръка. Усети нещо твърдо на около педя пред себе си. Внимателно прокара пръсти и усети неравната повърхност на нерендосани дъски.

Светлинките идваха през процепите и дупчиците между тях. Една от тях, малко по-голяма от другите, беше точно пред нея. Джени с мъка се приближи още малко. Примигна, когато миглите й се допряха до грапавата повърхност на дървото, след което внимателно нагласи окото си на цепнатината.

През нея се виждаше част от дълга стая, потънала в полумрак. По вида й можеше да се съди, че е мазе или сутерен. Това обясняваше влагата във въздуха. Стените бяха изградени от небоядисани стари камъни. По полиците бяха подредени, по-тънали в прах, стари буркани и консервени кутии. Точно срещу нея имаше дървен тезгях, върху който бяха поставени менгеме и различни други инструменти. Но не това спря дъха й.

От тавана висяха обезобразените тела на мъртви животни.

Бяха десетки — лисици, птици, зайци, белки, къртици и дори нещо, което приличаше на язовец. Полюшваха се така, че на човек можеше да му се догади. Очевидно някакво слабо течение ги караше да се движат. Някои бяха вързани за вратовете, други за задните им лапи. Виждаше се как главите им са били отрязани. Много от по-малките животни се бяха разложили и от тях бяха останали само кожата и костите. Празните им очни ябълки се взираха право в нея.

Джени сподави вика си и се отблъсна от дъските. Сега знаеше откъде идва противната миризма. Тогава през главата й мина една мисъл, която накара косъмчетата по врата й да настръхнат. Изправи се и бавно протегна ръка над главата си. С върха на пръстите си докосна нещо меко. Козина. Отдръпна ръката си и с мъка се накара да я протегне отново. Този път при допира й нещо меко като перушина се размърда под пръстите й.

Над главата й също висяха животни.

Неволно извика, сви се на пода и се примъкна по него, докато усети стената зад гърба си. Тогава изведнъж рухна, обви ръце около себе си и се разрида. Постепенно сълзите й спряха. Избърса очите и носа си. Бъзла. Плачът с нищо нямаше да й помогне. А животните, които висяха, бяха мъртви. Не можеха да й навредят.

Събра цялата си решителност, примъкна се отново до дъсчената стена и погледна през цепнатината. Стаята не се беше променила. В нея нямаше никого. Сега забеляза нещо, което преди беше пропуснала, шокирана при вида на мъртвите животни. Зад тезгяха имаше ниша. Слабата светлина в мазето не я осветяваше, но вътре в нишата едва се долавяха очертанията на стълба, която водеше нагоре.

Изходът.

Джени се загледа в нея отчаяно, после се отдръпна и побутна дъските. Застана на колене и постави ръце върху тях. Раменете я заболяха от натиска, а в дланите й се забиха трески. Дървената стена не помръдна.

Направеното усилие я накара да се почувства по-добре. Заудря отново и отново. С всеки удар страхът, който заплашваше да я парализира, намаляваше. Остана без дъх. Отдръпна се, докато въжето се отпусна и й позволи да седне. Вързаният й крак се беше схванал. От усилието главата я заболя още повече. Измъчваше я жажда. Въпреки това усещаше мрачно задоволство. Не искаше това чувство да я напусне. Отказваше да признае, че всъщност нищо не бе постигнала. Дъските не бяха непреодолима преграда. Ако имаше достатъчно време, щеше да намери начин да премине през тях. Само че не знаеше колко време има, нали така?

Прогони тази мисъл от съзнанието си, намери пипнешком въжето и започна да се мъчи да развърже възела.

На следващата сутрин, когато пуснах радиото да чуя новините, казаха, че са арестували заподозрян.