Джон Хокс - Странникът

— Някакви получени или изпратени съобщения?

— Обадиха му се на два пъти тази сутрин за сауната в събота и неделя — отвърна Санчес.

— В кутията му има само спам — каза Причет.

— Добре — отвърна Бун. — Да почваме. Всички имате ли значки?

Тримата кимнаха: когато пристигнаха в Лос Анжелис, им бяха дали фалшиви значки на ФБР.

— Хубаво. Хектор и Рон, вие влизате през предната врата. Ако окаже съпротива, Братството ни дава разрешение да затворим досието му. Денис, идваш с мен. Ще заобиколим отзад.

Слязоха от вана и бързо пресякоха улицата. Олсън и Санчес се качиха на предната веранда. Бун отвори дървената порта и Причет го последва по алеята. В задния двор имаше вигвам от пръти и кожа.

Томас Ходещия по земята седеше на една малка дървена маса на верандата. Беше разглобил развалената мелачка под мивката и сега я сглобяваше. Бун погледна Причет и видя, че младежът е извадил деветмилиметровия си автоматичен пистолет. Стискаше го здраво. От предната част на къщата, се чу трясък — другите двама разбиваха вратата.

— Спокойно — каза Бун на Причет. — Няма от какво да се тревожиш. — Бръкна в джоба си, извади фалшива федерална заповед за обиск и тръгна към задната веранда.

— Добро утро, Томас! Аз съм специален агент Бейкър, а това е специален агент Морган. Имаме заповед да претърсим къщата ти.

Томас Ходещия по земята спря да затяга един винт и ги огледа внимателно. После каза:

— Не сте полицаи. Нямате и заповед. За жалост оставих пищова в кухнята, така че ще трябва да приема положението такова, каквото е.

— Умно — отвърна Бун. — Браво на теб! — Обърна се към Причет. — Върни се във вана и пусни съобщение. Хектор да дойде с костюм и снифър. Рон да остане отпред.

— Да, сър. — Причет пъхна пистолета в кобура на рамото си. — Ами заподозреният, сър?

— Ще се оправим. Ще си поговорим за различните възможности.

Причет тръгна към вана, а Бун седна до масата.

— Какво й е на мелачката?

— Задръстила се е и моторът е изгорял. И знаеш ли от какво? — Томас посочи нещо малко и черно на масата. — Костилка от слива.

— Защо не си купиш нова?

— Много са скъпи.

Бун кимна.

— Така е. Проверихме банковата ти сметка и кредитната ти карта. Нямаш пари.

Томас Ходещия по земята продължи да рови из чарковете, пръснати по масата.

— Радвам се, че един мним полицай се интересува от мнимите ми финанси.

— Не искаш ли да задържиш тази къща?

— Няма значение. Винаги мога да се върна при племето си в Монтана. Прекалено дълго се задържах тук.

Бун бръкна във вътрешния джоб на коженото си яке, извади един плик и го тупна на масата.

— Тук има двайсет хиляди долара в брой. Твои са в замяна на един честен разговор.

Томас Ходещия по земята вдигна плика, но не го отвори. Държеше го върху дланта си, сякаш искаше да го претегли. После го пусна на масата.

— Аз съм честен човек, така че разговорът ще ти излезе без пари.

— Една млада жена е взела такси до този адрес. Казва се Мая, но вероятно е използвала фалшиво име. Двайсетинагодишна. Черна коса. Светлосини очи. Израснала е във Великобритания и говори с английски акцент.

— Много хора идват при мен. Може да е идвала заради сауната. — Томас се усмихна. — Има още няколко свободни места за церемонията тази седмица. С твоите хора може да се присъедините. Да биете барабаните. Да изхвърлите отровите с потта. Когато излезете на студения въздух, ще се почувствате наистина живи.

Санчес дойде — носеше сгънат бял защитен гащеризон и снифъра. Снифърът приличаше на ръчна прахосмукачка и беше снабден с радиопредавател, който изпращаше данните директно към компютъра във вана. Санчес го сложи на един платнен стол и навлече гащеризона.

— Това за какво е? — попита Томас.

— Имаме ДНК проба от тази млада жена. Устройството на стола служи за събирането на генетични данни. Използва чип, който съпоставя ДНК-то на заподозряната с ДНК пробите, които ще открием в къщата ти.

Томас взе три винта и се усмихна.

— Както казах, при мен идват много хора.

Санчес нагласи качулката и я затегна. Вече дишаше през филтър, така че да не пречи на пробите. Влезе в къщата и се залови за работа. Най-добрите проби се взимаха от чаршафи, тоалетни седалки и облегалки на тапицирани мебели.

Томас и Бун слушаха приглушеното бръмчене на снифъра и се гледаха.

— Е, идвала ли е Мая в къщата?

— Защо това е толкова важно за теб?

— Тя е терористка.

Томас Ходещия по земята започна да търси гайки, които да пасват на винтовете.