Джон Хокс - Странникът

— Излязохме. — Гейбриъл потрепери. — Къщата и оборът бяха изгорели. Минерва летеше над главите ни, сякаш търсеше нещо. Четири трупа лежаха на различни места — на десетина-двайсет метра един от друг, — кръвта им беше разтопила снега около тях. Майка седна на земята и се разплака. Ние с Майкъл огледахме всичко, но не открихме и следа от татко. Казах на Майкъл, че щом четиримата са мъртви, значи не са го убили. Че е избягал. Майкъл каза: „Мълчи. Трябва да се махаме от тук. Ще ида до семейство Тедфорд и ще ги помоля да ни дадат колата си“. Отиде в мазето и донесе нефритения меч и брезентовата торба. Погледнахме какво има вътре и видяхме, че е пълна с пачки стодоларови банкноти. Майка продължаваше да седи в снега, плачеше и си шепнеше нещо като обезумяла. Нарамихме оръжията и торбата и я поведохме към фермата на Тедфорд. Майкъл потропа на вратата и Дон и Ирен слязоха. Чувал бях стотици пъти Майкъл да лъже в училище, но никой не вярваше на историите му. Този път говореше така, сякаш сам си вярва. Каза, че баща ни бил войник и дезертирал от армията. И че нощес правителствените агенти изгорили къщата и го убили. Прозвуча ми съвсем налудничаво, но после си спомних, че синът на Дон и Ирен е убит на война.

— Хитра лъжа — каза Мая.

— Да. Свърши работа. Дон Тедфорд ни даде комбито си. Майкъл караше вече от няколко години из фермата. Качихме оръжията и торбата и тръгнахме. Мама лежеше на задната седалка. Завих я с едно одеяло и тя заспа. Когато погледнах през страничното стъкло, видях Минерва да се вие над пушеците…

Гейбриъл млъкна. Мая гледаше в тавана. По магистралата мина камион и фаровете му пронизаха щорите. Отново мрак. Тишина. Сенките около тях сякаш добиха тежест и плътност. Мая имаше чувството, че лежат заедно на дъното на дълбок кладенец.

— Какво стана след това? — попита тя.

— Няколко години карахме из страната, после си извадихме фалшиви актове за раждане и живяхме в Остин, Тексас. Когато станах на седемнайсет, Майкъл реши, че трябва да се преместим в Лос Анжелис и да започнем нов живот.

— После Табулата ви откри и ето те тук.

— Да — въздъхна Гейбриъл. — Ето ме тук.

Бун не харесваше Лос Анжелис. Външно изглеждаше съвсем обикновен, но имаше анархистични пориви отвътре. Помнеше видеозаписа на бунт в едно гето. Дим към слънчевото небе. Палма, обхваната от пламъци. В Лос Анжелис имаше много улични банди, които се изтребваха взаимно. Това беше приемливо. Но един напредничав водач, един странник например, можеше да спре наркотиците и да насочи гнева навън.

Пое по южната магистрала към Хермоса Бийч, остави колата на един паркинг и тръгна към Сий Бриз Лейн. Аварийна кола на електрическата компания беше паркирана срещу една индианска хижа. Бун почука на задната врата и Причет дръпна сенника, усмихна се и закима енергично — радвам се, че си тук. Бун отвори вратата и се качи.

Тримата наемници седяха в каросерията. Хектор Санчес беше бивш мексикански федерален, забъркал се в скандал с подкуп. Рон Олсън беше бивш военен полицай, обвинен в изнасилване.

Най-младият от групата беше Денис Причет. Имаше къса кестенява коса, червендалесто лице и любезно, при това искрено отношение към хората, заради което приличаше на млад мисионер. Ходеше три пъти седмично на църква и никога не използваше цинизми. През последните няколко години Братството беше започнало да наема истински вярващи от различни религии. Въпреки че им се плащаше като на наемници, те идваха, водени от морални подбуди. Вярваха, че странниците са мними пророци, които заплашват истинската вяра. Новото попълнение трябваше да се окаже по-надеждно, но Бун им нямаше вяра. Алчността и страхът му бяха много по-ясни от религиозния плам.

— Къде е нашият заподозрян? — попита той.

— На задната веранда — отвърна Причет. — Ето, виж.

Стана от стола си и Бун се настани пред монитора. Един от най-хубавите аспекти на работата му беше, че му осигуряваше технология, с която да гледа през стените. За лосанджелиската операция ванът беше оборудван с устройство за излъчване на образи на базата на топлинни сензори. Специална камера предаваше черно-бяла картина на всяка повърхност, която излъчваше топлина. В гаража имаше бяло петно: явно бойлерът. Още едно — в кухнята. Вероятно кафеварка. Трети обект — човек — седеше на задната веранда.

Екипът наблюдаваше къщата от три дни, следеше телефонните обаждания и използваше хищническа програма за следене на имейлите.