Джон Лескроарт - Наградата

— Каквото им нареди Доминик Комо.

— А-а. — Всъщност обяснението не осветли нищо за Мики, но поне Комо бе включен в разговора. Сега всичко се свеждаше до това да не се отклоняват от него. — И какво по-точно се опитваш да кажеш?

— Ами, първо, че искам и аз да взема нещичко от това.

— Може да не е толкова лесно, Деймиън, предвид, че Комо понастоящем е мъртъв.

— Да бе, зная. Ама си мислех, че ако… — На това място очите му се оживиха, стойката му се изправи, той щракна с пръсти. — Ето! Ето! Сега, като говорим за наградата и се сетих какво ми беше на ума снощи.

— Давай.

— Добре, виж, ако аз съм в Батальона, най-многото, дето трябва да правя, е да измия някоя кола, да раздам някакви брошури, да вдигам някакви телефони — все такива глупости, фактически нищо, схващаш ли?

— Дотука да.

— Обаче, представи си, че нещо сгафя, например, да не спазя условията на рехабилитацията, не кой знае колко — някой джойнт или бира нещо. Но трябва да знаеш, че при тях не е като при нас — там си правят яки тестове. Така или иначе, натъквам се точно на Комо и той ми казва, че е свършено с Батальона и се връщам обратно да бачкам като мене тука. Или дори по-зле, времето ми тук е свършило и той ще ме върне в затвора, ще ме изрита от програмата. Вече схващаш ли к’во ти казвам?

— Боя се, че не напълно.

— Хей, ако той ме изрита, с мен е свършено. Не мога да допусна това да се случи. Трябва да го спра на всяка цена, разбираш ли?

— И затова го убиваш?

Деймиън Джоунс вдигна ликуващо ръце и отправи към Мики най-ведрата си усмивка.

— Най-сетне схвана. Ето — за това ти говорех. И не спря да кима, сякаш да се увери, че логическите връзки в аргументацията му, ако имаше такива, си стояха здраво свързани. — За това ти говорех ! — В този момент погледна право към Мики. — Ей там трябва да търсите — сред хората от Батальона. Някой от тях е — Алелуя! — и после знаете къде да ме намерите.

Мики се почувства внезапно и напълно изчерпан. И тогава съвършено ясно осъзна, че въпреки ентусиазираната си реч, Деймиън бе друг вариант на Дамата с дирижабъла. Може и да не беше смахнат, но със сигурност от него нямаше абсолютно никаква полза.

Изтощен от безуспешните опити да разбере прозренията на Деймиън, Мики се наведе към младежа.

— И доколкото разбирам, Деймиън, ти твърдиш, че господин Комо е убит от някой от хората на Батальона?

— Твърдя само, че ако се огледате сред тях, няма да съжалявате.

— И ако го направим, защо после ще искаме да се свържем с теб?

Деймиън изпъна гръб и си придаде вид на възмутен.

— За ’кво си приказваме през цялото т’ва време ли? Първо, за да взема неговото място в Батальона — това на убиеца, — и второ, за да ми дадете наградата.

Само минути след като откри манивелата, Хънт позвъни на Девин Джул и Сара Русо, но те бяха навън по друг случай и не му се обадиха до обяд. Междувременно си записа най-важното от показанията на Сесил Ранд и му обеща да запази името му в анонимност, поне докато не се докажеше, че манивелата има нещо общо със смъртта на Доминик Комо.

След като Ранд си тръгна, Хънт отново се опита да се свърже с Нанси Нешек, но тя не се бе появявала в офиса си в „Убежището“ тази сутрин — и това очевидно не бе нещо необичайно, особено като се имат предвид задълженията й по набирането на средства, както и на жени в кризисни ситуации, — нито пък отговаряше на домашния си телефон.

После се обади на Тамара да види дали няма някакви нови следи. Реши, че не си струва дори времето на Мики да говори с още двама човека, представили се като членове на групата на Канард „Дворцови патици“, а самият той не бе склонен да звъни на Белинда (не беше оставила фамилия) — някаква психопатка, която, ако й осигуряли близък контакт с тялото на Комо, щяла да може да пресъздаде последните му часове и така навярно щяла да хвърли огромна светлина върху убийството му.

И понеже нямаше желание да напусне поста си, за да не дойде някой и да премахне евентуалната улика, докато никой не гледа, той облегна гръб на едно дърво и зачака.

И ето, най-накрая Джул и Русо застанаха заедно с Хънт до бетонния ръб на калната равнина, която някога беше лагуната. Облачната покривка почти напълно се бе изпарила и сега калта лъщеше, затруднявайки различаването на каквото и да било в нея.

— Дори и да го видя, което засега не успявам — говореше Джул, — откъде знаеш, че има нещо общо с каквото и да е?

— Не зная. Но то все пак е тук — отговори Хънт. — И понеже би могло да е улика към убийството, което разследваш, си помислих, че ще поискаш да извикаш онези изтъкнати експерти по оглед на местопрестъплението, за да ти го доставят.