Вал Макдърмид - Преследвачът

„5. Домашните и служебните ангажименти са му позволявали да бъде свободен в понеделник вечер. Освен това не е очаквал да бъде забелязан в Темпъл Фийлдс от някой, който го познава. Това ни дава няколко възможности: Може би определено избира понеделнишките нощи, защото са почивната му вечер от нощната му работа. Може би защото тогава приятелката или съпругата му са извън дома. Не е изключено да убива в понеделниците, защото първия път е било понеделник и му е потръгнало, и сега от суеверие поддържа един и същ ден. А може и да е решил да убива в понеделник с надеждата, че това ще поведе в грешна посока разследването.

Той очевидно е интелигентен и не трябва да го подценяваме, поне що се отнася до грижливото планиране на всяка негова стъпка…“

Тони спря да помисли, като прехвърли страниците, които беше напечатал. Все още не мислеше като Ханди Анди, но загадъчното съзнание му ставаше все по-близко и по-близко. Той отново се зачуди дали ровенето му в изкривената логика на убийците бе заместител, единственото нещо, което го предпазваше да се присъедини към техните редици. Единствено бог му е свидетел, че понякога неизбежната лудост, която обхващаше главите им, му се струваше привлекателна. Достатъчно много пъти бе чувствал и убийствена ярост, въпреки че тя обикновено бе насочена срещу самия него вместо към човека, който споделяше леглото му.

— Стига вече! — извика Тони на глас и се обърна към светещия екран.

„Нападателят е организиран убиец, който успява да поддържа постоянната осемседмична разлика между убийствата. Интервалът му е необичаен сам по себе си, тъй като обичайният модел е намаляване на паузите между убийствата, защото фантазиите на извършителите започват да се изчерпват и те не се чувстват задоволени. Една от вероятните причини да поддържа този период може би е, че губи прекалено много време, дебнейки жертвите си, преди да ги пречука. Така удоволствието от очакването би могло заедно със спомена от предишните убийства да действа като спирачка. Склонен съм също да вярвам, че убиецът използва компютър и видео, за да записва деянията си и да ги възпроизвежда, подхранвайки фантазиите си между убийствата.“

Тони спря да обмисли написаното. Сбъркан тип. Анализите му вероятно биха се сторили достатъчно добри на някой профан, но той далеч не беше удовлетворен от тях. Но дори да продължаваше да се рови в ума си и събраните данни, не можеше на този етап да изкара по-добро обяснение. Той въздъхна и продължи.

„Каква е основната цел на убийствата му? Можем да изключим убиването като начин на престъпна дейност от типа на въоръжен грабеж или кражба. Отхвърляме също емоционалните, егоистични или специфични убийства като при самозащита, от съжаление, политическо убийство или при домашни свади. Това логично поставя въпросните убийства в категорията на сексуалните саморазправи.

Всичките избрани жертви попадат в групата на слабо рисковите. С други думи, и четиримата са имали професии и начин на живот, които не са ги правели уязвими мишени. От друга страна обаче, убиецът е трябвало да поема всички рискове, за да ги пипне и убие. Какво ни казва това за убиеца?

1. Той действа при изключително трудни условия.

2. Планира убийствата си много внимателно. Не може да си позволи да прави грешки, защото, ако го допусне, жертвите му ще се измъкнат и ще го хвърлят в риск и във физически, и в законен аспект. Той е уверен в дебненето на плячката. Избира грижливо жертвите си и изучава живота им в подробности. Интересното е, че до тук нищо не е успяло да осуети избора му на вечерта. Дали това е резултат от внимателното планиране, предварително уреждане, или просто късмет? Знам, че третата жертва, Гарет Финеган, е казал на приятелката си, че ще се събират мъжка компания в някоя кръчма, но както излезе, никой от приятелите и колегите му не знаеше нищо за това. Така че не става ясно дали е бил похитен от дома си, или контактът се е осъществил на предварително уговорено място. Възможно е убиецът да е имал уговорка да се срещне с жертвите си или в домовете им, или на друго място. Не е изключено да се представя за застрахователен агент или нещо подобно, въпреки че интуицията ми подсказва, че е малко вероятно той да има способностите на тези хора, за да се справя успешно с работата и да си изкарва прехраната с това.

3. Обича допълнителното вълнение, което му носи ходенето по въже. Нуждае се от тази тръпка. Тя е като наркотик за него.

4. Той трябва да има в известна степен емоционална зрелост на характера, която му позволява да се контролира в тази рискована ситуация. Това би могло също да му позволи да се издигне в работата си в някаква тясно специализирана област, което е типично за серийните убийци. (Виж отдолу.)