Ридли Пиърсън - Шанхайска афера

— Този безсрамен wai guo ren ще ти наговори куп лъжи — каза Шен на младата жена. — Знай, че всички чужденци имат златни езици. Недей да му обръщаш внимание.

— Да, сър.

— Добрите препоръки и повишението със сигурност следват делата на тези, които показват такава лоялност и експертно ниво при изпълнение на задълженията си — поучително каза инспекторът, но думите му прозвучаха крайно заучено и кухо.

Жената седна зад волана на рейндж роувъра.

Шен натика Козловски на задната седалка и уви плътно предпазния колан няколко пъти около врата му, така че придърпващият механизъм на колана да го държи изправен. Ако се опиташе да се наведе напред, щеше да се задуши.

— Пребий проклетия шпионин с фенерчето, ако се наложи — каза Шен на жената. — Той си заслужава всеки удар.

— С удоволствие — отвърна тя.

След това инспекторът затвори вратата, потупа с длан по покрива, за да й даде знак, и колата потегли. С лека, почти скоклива походка Шен Деши се върна в сградата, прибирайки пистолета в кобура си.

Щом втората кола пристигна на мястото, Нокс се промъкна зад рейндж роувъра на Козловски и се скри. Чуваше по-голямата част от ставащото във фабриката и внимателно се премести до втората кола с надеждата да успее да открадне ключовете й или да я повреди, така че да стане безполезна.

Ако можеше да измъкне Козловски и Грейс с рейндж роувъра…

Той отвори внимателно вратата на седана, стараейки се да не вдига шум. Натисна с пръст бутона на вратата, така че светлината в купето да не се включи. Ключовете все още се намираха в стартера.

Нокс неволно удари с глава огледалото за обратно виждане и го размести. Посегна и се опита да го върне в първоначалната му позиция.

Сетне забеляза нещо отзад и замръзна на място.

Съзря черната лента на дръжка, оплетена около предпазния колан в средата на задната седалка. Беше спортната чанта с надпис „Найк“.

От задната седалка на рейндж роувъра Козловски осъзна, че дипломатическата регистрация на колата в момента не беше в негова полза. Нито един пътен полицай не би рискувал да спре такъв автомобил или да му състави фиш за превишена скорост. Жената заобиколи кожарската фабрика с колата и се насочи към портала на изхода.

Ъгълчето на една от книжките на дъщеря му се показваше от джоба на седалката и щом я зърна, сърцето му трепна. Козловски беше тръгнал, без да й каже довиждане. Колкото до приказните начини за завършване на историите, в които се разправяше как добрите мъже служели на родината си, той знаеше отлично как свършваше животът на повечето от тях: като трупове на удавници, заровени в боклука и покрити с мухи, намирани на някой бряг или на градското сметище със завързани очи и с ръце, закопчани с белезници…

Дори и да измолеше свободата си от жената, която в момента го караше нанякъде, това нямаше да сложи край на проблемите му. Веднъж щом бе попаднал в китайски плен, с живота му почти беше свършено.

Рейндж роувърът намали, за да мине през портала на зоната, в която се намираше фабриката. Козловски се наведе напред, а предпазният колан се затегна около шията му.

В този миг стъклото откъм страната на шофьора се разби с трясък. Появи се нечия ръка и главата на полицайката се блъсна във волана. Ръката се пресегна към ключалките и вратата се отвори в движение. Зашеметената жена зад волана бе издърпана от седалката и Нокс зае мястото й. Той сигурно се бе опитал да натисне газта, но кракът му попадна на спирачката и колата спря рязко. Нокс посегна към ключа, но в същия момент проехтя изстрел…

— Спри или ще стрелям! — изкрещя Шен Деши на мандарински.

Беше достатъчно близо и главата на Козловски бе точно на прицела му. Омотан в предпазния колан, самият Козловски не смееше да помръдне.

— Ще го застрелям! — извика отново инспекторът, този път на английски. — Може и да го спасиш, но може и да не успееш.

Нокс стисна по-здраво ключа в стартера и премести скоростния лост на заден.

— Ти, шофьорът! Излез от колата! — изкомандва Шен Деши.

— Ако го застреляш, ще те смачкам — извика Нокс през счупения прозорец. — Така че по-добре се прицели точно.

— Нокс? — изсъска задавено Козловски откъм задната седалка.

— Гледай да си сигурен, че ще убиеш и мен, защото може само да те осакатя с колата. Ще запазя хубавото за накрая — извика Нокс.

— Много говориш! — изкрещя Шен Деши. — Слизай от колата! Веднага!

Нокс измъкна краката си навън.

— Да не си полудял?! — изуми се Козловски.